Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Наистина възниква въпросът: а всъщност с каква цел Демидич се взира в шефа на „Бен Ойл“ Христич и изучава работния му график? Защо не стана обект на неговите грижи Борис Соломонович Хайкин?
Отговорът беше смешно прост. На сутринта след разпивката на площад „Въстание“ Турецки позвъни на Денис и честно призна, че докато е уговарял Денис да му помогне според силите си, всичко е объркал. Всъщност не е нужно да се наблюдава Хайкин, а Христич. Но дали от умора или от смесването на различни градуси питиета, в главата на А. Б. Турецки нещо се беше заклинило, а може близките фамилии да са му изиграли лоша шега… Така или иначе задачата на Демидич значително се опростяваше: все пак е по-лесно да следиш бизнесмен, макар и печен, отколкото заместник–председателя на Думата.
Христич, висок, стегнат мъж под петдесетте, остави вишневия мерцедес на паркинга, влезе на територията на изложбения комплекс, явно нямаше намерение да си угажда със сладолед, горещи шишчета или да си купува дънки Wrangler с 30% намаление. Без да спира, се насочи към централния павилион, на стъпалата бегло погледна часовника си и влезе вътре.
Демидич влезе след него, безгрижно размахвайки калъфа на „Кодака“. Залите бяха полупразни. Посетителите се въртяха и съзерцаваха лъскавите витрини с ярки дреболии от керамика и бронз, холографски картинки и прочие занимателни джунджурии. Христич спря край огромните аквариуми с фантастично осветление и започна методично да ги обхожда. Демидич също се загледа с възхищение. Дори му мина една дръзка мисъл — да се обзаведе вкъщи с такъв. Но като се стараеше по-малко да се показва, замря пред миниатюрните бронзови статуетки. С периферното си зрение не изпускаше от очи бизнесмена.
След няколко минути бизнесменът влезе в барчето. Там се тълпеше маса народ: черпеха с безплатно Nescafe classic. Богатият Буратино — Христич, изчака опашка от десетина човека и трепетно пое от ръцете на едрогърда госпожица фирмената червена чашка. След това постоя, оглеждайки се нерешително къде да поседне, с една дума, да се наслади спокойно на божествената напитка. И избра маса, на която някакъв тип, наподобяващ чуждестранен турист (такива обикалят на тълпи по Червения площад), човъркаше фотоапарата си.
Демидич също се нареди на опашката.
„Чужденецът“ — мъж на неопределена възраст, с грижливо подстригана рижа брадичка, с широкопола голяма коркова шапка, златни кръгли очила, шорти и хавайска риза, пусната свободно — нещо си мърмореше под носа и пъхаше нова касета в своя „Никон“. Невъзможно беше да се разбере дали се обръща към Христич. Дори не можеше да се разгледа добре лицето му, осветлението в заведението е почти интимно, а и козирката хвърля сянка. Демидич не се реши да отиде по-наблизо — всички маси наоколо бяха заети, а нямаше да е тактически правилно да се изправи зад гърба на чуждестранния гост. Демидич не успя дори да предложи помощта си в борбата с фотоапарата — най-накрая касетата зае мястото си.
„Чужденецът“ стана и тръгна към изхода, без да се оглежда. Христич остана на масата, помирисваше гнусливо парата, издигаща се над червената чашка. Личеше, че не е свикнал с народната напитка. Демидич съжали, че не работи с колега. Поколеба се една-две секунди: дали да тръгне след чужденеца, или да остане, и реши да остане — в края на краищата можеше и да не е онази връзка, заради която Христич е дошъл в НИЦ.
Бизнесменът постоя още четири-пет минути, без да опита кафето. А когато на масата му седна млада кикотеща се двойка, стана и напусна заведението. Демидич тръгна, без да бърза, след него. Разхождаха се още малко между фонтанчетата. Христич пак погледна часовника си и започна да си проправя път към изхода.
Демидич изпревари бизнесмена с не по-малко от половин минута, изскочи навън и се направи, че снима фасадата на прочутата постройка. За всеки случай се отдръпна по-надалеч, зад едно рекламно табло.
Но като постоя на стълбите на павилиона, бизнесменът пое към колата си, без да е говорил с никого.
При следенето е важно да си „на колела“. Щом шефът на „Бен Ойл“ се отдалечи от НИЦ, труженикът джип застана зад него. Скоро съмненията отпаднаха: Христич се връщаше на работа.
Демидич го чака край офиса до 19:30. Извика по телефона Шчербак, ако отново се наложи да следи едновременно два обекта. Разбира се, жалко за изтървания „чужденец“, но в края на краищата Христич не размени с него нито дума — това първо, а второ, не си размениха нито пари, нито документи или нещо друго, нали Турецки помоли да се зафиксира точно този факт. Можеше да се окаже, че „чужденецът“ няма нищо общо, макар нещо да подсказваше на Демидич, че Христич неслучайно мириса безплатното кафе.