Годината на Кобрата [bg]

— Пентжу — обади се Мерире. — Пентжу говорил ли е с теб изобщо?

— Знаеш, че не е.

— Как можем да ти вярваме, Маху?

— Не можете, нито пък аз на вас. Съдете по действията ми — продължих аз. — Нали се сещате за онези Каракали, които издирвахте? — шумно поемане на дъх зад гърба ми даде да се разбере, че убиецът Нахтимин също присъства. — Не сте избили всичките, така че аз свърших тази работа. Имам приятели в града, които всичко ми казват. Идете в Къщата на смокините. Претърсете останките: Каракалите са мъртви, подарък, Божествени — постарах се да скрия сарказма си аз, — от мен и Джарка.

— Да, имаше пожар — обади се Нахтимин зад мен. — Кой е наел Каракалите, Маху?

— Божествени, ако знаех…

Ай се засмя и се обърна към малката инкрустирана с абанос масичка пред себе си. Вдигна прекрасен бокал със скъпоценна украса и отпи. Разпознах чашата и гравираните лъвски глави, синята кобалтова рамка и столче: Бокала на славата на Аменхотеп Великолепни, знак за величие, лична собственост на Пентжу. Ай вдигна тост с нея.

— Значи не си говорил с Пентжу?

— Знаеш, че не съм — посочих чашата аз. — Крие се в Тайнственото убежище. Изплашен е.

— Няма съмнение, че е изплашен — вдигна бокала Ай и го разгледа с нескрита алчност. — Изпрати ми това в дар или подкуп. От какво се страхува, Маху?

Погледнах го с искрено неразбиране. Пентжу се криеше, опитваше се да се зашити и, познавайки стария си приятел, вероятно имаше сериозна причина да го прави. Но защо ще изпраща Бокала на славата на Ай?

— Кои са Пазителите, лорд Маху? — запита заплашително Мерире.

— В името на повелителите на светлината, ще ми се да знаех — заекнах аз, за да прикрия лъжата.

— А можем ли да ти вярваме?

— Толкова, колкото и аз на вас.

— Знаеш ли — млясна с устни Ай, — че Хоремхеб поиска ръката на Анхесенамон — засмя се сухо, но беснееше от ярост. — Как смее онзи селянин от Делтата — изсъска той, — чието легло негодната ми дъщеря вече споделя, да иска да се ожени за внучката ми, Царицата в траур? Той мечтае за слава, Маху! Някой ден ще ми се наложи да се изправя срещу тези мечти, Маху, и тогава ще трябва да решиш — вдигна чашата още веднъж, после щракна с пръсти в знак, че трябва да се оттегля.

Скоро след това напуснах двореца заедно с Джарка и двата ескорта от наемници. Минахме през мраморната порта. Един наемник вървеше напред с факла, друг — най-отзад. Джарка се препъваше край мен полузаспал. Каза ми, че е изпълнил заповедта ми и е информирал Собек за очистването на Каракалите.

— Беше изненадан и без съмнение ще каже на Майа, който пък ще каже на Хоремхеб.

— А каза ли му защо?

— Разбира се — изкиска се Джарка. — Направихме го, за да помогнем на Хоремхеб. Ако бяха ударили, вината щеше да падне върху него.