Безбожникът [bg]

„Да, помисли си Теламон, и ще се успокои с някой и друг накит от него.“

— Дадох парите на вратаря — продължи Калистен. — Царят нареди, когато падне мрак, Дома на Медуза да бъде сринат до основи и мястото да бъде посипано със сол.

Теламон посочи към въглените.

— Искам това да бъде прибрано в кожени торби и отнесено в двореца.

— Защо? — попита Агис.

— Искам да ги прегледам и ще го направя лично. Междувременно — Теламон подкани Касандра — нека обиколим отново този храм.

Докато ефесците стояха до вратата и разговаряха помежду си, Теламон и Касандра обиколиха жаравата.

— Уморих се — изстена жената — от такива места. Първо, Дома на Медуза, а сега този студен и мрачен храм, който още мирише на кланица.

Теламон спря и лекичко повдигна брадичката й.

— Добре ли си?

Очите на Касандра бяха ясни, лицето й — спокойно.

— Да ме прегледаш ли искаш, лекарю? — закачливо попита тя. — О, между другото, как се справи със задачата на Аристотел за връвта?

— Аха — усмихна се Теламон. — Кръстосах ръце и така хванах връвта. Когато ги разтворих, се получи възел, но не казвай на никого.

— Колко време ти отне, за да се сетиш? — подразни го тя.

— Скромността ми забранява да ти отговоря — Теламон посочи с ръка вътрешността на храма. — Това ще бъде по-трудно. Огледай се, Касандра — той насочи вниманието й към една тъмна, мазна следа. — Тук открих овъгления труп. Само боговете знаят как е умрял. А там — той посочи към колоните — са умрели Демад и съмишлениците му, заедно със слугата македонец, всички ударени по два пъти отстрани и по челото.

Касандра потръпна и потри ръце.

— Единственото изключение беше слугата на Демад, Сократ. Той беше открит до вратата, зад статуята в задната част на храма. Лицето и ръцете му бяха издрани, сякаш от голяма котка.

— Или от нокти на кентавър?

— Или от нокти на кентавър — съгласи се Теламон. — Имало остатъци от храна и вино, в които нямало отрова. Не са намерени оръжия — продължи той. — Освен това — нищо интересно. От онова, което разбрах, Демад е бил нервен, уплашен, постоянно нащрек, а слугата му Сократ прекарвал голяма част от времето близо до вратите на храма, гледайки наоколо, сякаш е очаквал да се срещне или види някого. Може да го е правил по нареждане на господаря си, макар че от това, което разбрах, самият Сократ също е бил притеснен — Теламон се отдръпна и погледна към голямото каменно лице на Херакъл. — Прозорците са нависоко и твърде тесни, за да влезе някой.

— Ами тази задна врата? — Касандра посочи зад статуята.

— Беше залостена и не е била отваряна от дълго време, макар че резетата бяха наскоро смазвани. Главният вход също е бил заключен. Ключът е бил у Аристандър. И все пак, всички тези мъже са умрели, без да издадат звук. Не е била вдигната тревога, не са чути писъци.