Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Глава дванайсета
Самата светлина на деня помръкваше от тежка печал и удивление пред тези сцени на ужас.
Макрин примигна, стана, отиде до малка масичка, покрита със сребърна плоча, и си наля чаша вино. Предложи на Клавдия и Муран, но те отказаха.
— Слушам! — заяви той и седна.
— Ти си командвал нощната стража в Целийския квартал. Хората ти са били много малко, всъщност те не са си вършили работата, нали? Бивши войници, обикновено пияни, побойници. Ти обаче си приел работата сериозно. Жената ти е била християнка, затова ти силно си искал да се съсредоточиш върху поддръжката на закона и порядъка и си оставял такива като Атий Енобарб и Север да преследват бедните християни. Водел си еднообразен живот, докато не се появил Поругателя и не започнал кървавото си дело. В хода на служебните си задължения ти си посетил „Домът на Изида“, срещнал си Бризеида и животът ти се преобразил. Обичал си тази млада жена, но истинската ти работа е била да заловиш Поругателя. Той, разбира се, ти се е измъквал, подигравал ти се е и ти си бил близо до полудяването. Тогава жената, която си обичал, Бризеида, ти предложила да стане примамка и загинала трагично. Подозирам, че смъртта й те е навела на мисълта, че Поругателя е твоят освобожденец Крастин, довереният ти личен слуга, който е четял докладите ти, обсъждал е въпроса с теб и е подслушвал зад вратата, когато ти си го обсъждал с жена си. Трупът на Бризеида не е бил предаден на „Домът на Изида“; името й не се споменава в списъка с жертвите. Съдържателката на публичния дом се е съгласила. Ти специално си се погрижил за тялото, нали така? Освен това си се погрижил и за Крастин. Вероятно си го изтезавал, после тайно си го екзекутирал. Убийствата престанали. За пред другите Бризеида и Крастин просто са изчезнали. Навярно любопитството на хората е било възбудено, но ето, Константин тръгнал към Рим. Светът сякаш се обърнал с главата надолу и кой всъщност го е било грижа за бедните проститутки, убити в Целийския квартал, или за един стар трибун, който е изпълнил задачата си и се е оттеглил? Кого го е било грижа за един освобожденец и една проститутка, които са изчезнали? Войски се сблъсквали, империи се сривали, а дори и в най-добри времена животът в Рим може да бъде много, много евтин…
Макрин жадно отпи от бокала си. Клавдия долови усмивката в очите му.
— И какви доказателства имаш? — попита той, докато поклащаше бокала. — Какви доказателства можеш да представиш?
— О, предполагам — отговори Клавдия, — че доказателства могат да се намерят, но пак бих искала да попитам — защо човек като теб живее съвсем сам в такава празна къща, освен ако не желае да скрие нещо? Когато гоненията са се вихрели, бедната ти жена е помагала на християните. Ти си човек с меко сърце, Макрине! У теб има благородство, ти също си помагал на преследваните. Къде са се криели християните, когато са идвали тук? В края на краищата дори човек като Атий Енобарб и подобните му не би дръзнал да нападне къщата на един трибун, офицер, който служи в Целийския квартал, уважаван от властите, независимо кой е императорът. Моля те, покажи ми къде са се криели християните!
Макрин с бавни крачки отиде до един сандък, отвори го и извади връзка ключове.
— Има ли значение? — тихо промълви той. — Наистина, има ли значение? Жена ми е мъртва! Бризеида е мъртва! Какво повече? Най-добре елате с мен…
Той ги изведе от библиотеката и те се върнаха до ъгъла на перистила и до тежката врата, която Клавдия бе забелязала, когато влизаха. Свали лоста, вкара ключовете в главната ключалка и в една друга над нея. После отвори вратата и ги покани да тръгнат напред. Клавдия поклати глава.
— Трибуне Макрин, бих предпочела ти да слезеш долу пръв и да запалиш колкото е нужно лампи и факли…
Трибунът сви рамене и тръгна надолу по стълбището. Чуха чаткане на огниво и видяха да проблясва светлина. Следвана от Муран, Клавдия внимателно тръгна надолу по малки, тесни и стръмни стъпала, стените от двете им страни бяха наскоро боядисани. В дъното се виждаше голямо помещение, то напомни на Клавдия стаята на Атий, в която той бе смятал, че е в безопасност.