Вечната маска на смъртта [bg]

— Да, да…

— Никога не си казвал преди!

— Беше личен въпрос…

— Значи, Бризеида и Крастин тайно са имали връзка. Ти си разбрал и те са избягали. Взеха ли нещо от богатството ти?

— Не.

— Съдържателката на дома търсила ли е Бризеида?

— Не мога да кажа, не знам…

— А ти търси ли я?

— Опитах се, но хаосът в Рим…

— Откъде беше Бризеида?

— От Сицилия.

— Потърси ли я там?

Мълчание.

— Отиде ли там?

Отново мълчание, Макрин я гледаше втренчено.

— Жена ти е била християнка, нали?

— Ти го знаеш.

— Давал ли си подслон на християни по време на гоненията?

— Разбира се, доста често…

— Значи си мразел хората като Атий Енобарб?

— Да, и онова, което правех, ми доставяше удоволствие.

— Значи, действително си го мразел, нещо, което е привлякло вниманието на Августата. Ти си бил най-подходящият човек, който да наблюдава Атий и останалите, когато са ги пратили във Византион. Защо?

— Получих заповеди. Аз съм войник и ги изпълнявах.

— Спорил ли си с Атий и другарите му, когато бяхте извън Рим?

— Заминах с тях. Наблюдавах ги, когато беше възможно. Избягвах да разговарям с тях.

— Странно… — Клавдия се изправи и отиде да разгледа един бюст. — Значи, имаме един трибун на нощната стража, който отговаря за Целийския квартал; по времето, когато в квартала се случват ужасни убийства, той се влюбва в млада жена. Тя изчезва, изчезва и освобожденецът Крастин, приблизително по същото време, точно преди Константин да се отправи към Рим. Очевидно си мразел Поругателя, но сега, когато се споменава името му, не обръщаш внимание, сякаш това ти се струва маловажен проблем. Живееш сам в празна къща. Никакви робини, никакви прислужници, никакви освобожденци, дори и вратар няма. Сврака, която е научена да говори, но никакво куче, никакъв домашен любимец, никакъв приятел. Това ми се струва странно, трибуне Макрин… — Тя се обърна и застана до него. — А онова, което ми се струва още по-странно е, че ти си много опитен офицер, заради което си бил назначен в Целийския квартал, но тъй и не си успял да заловиш Поругателя. Августата високо цени качествата ти, заради това те изпраща до Византион. Ти си човек, на когото може да се вярва, който мрази Атий и може да го държи под око, не защото е Поругателя, а поради нещо друго, но това е въпрос, който ще обсъдим след малко. Както знаеш, Макрине, Целийският квартал е нещо като лабиринт от леговища, такива са тесните му улички, човек може да изпрати цял легион там и да не намери злосторника. И все пак трябва да ти е идвало на ум да поставиш капан, да пуснеш примамка, а каква по-добра примамка от една красива жена? В края на краищата, опитал си всичко друго, нали? Самият ти призна — струвало ти се е, че Поругателя сякаш чете мислите ти. Той ти се е подигравал, а ти все пак не си постигнал никакъв напредък. Нека сега разкажа какво подозирам, че е станало. — Клавдия се върна и седна на мястото си. — И ако това, което кажа, не е вярно и ти можеш да докажеш, че не е вярно, аз ще стана, ще напусна дома ти и никога повече няма да те безпокоя!