![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Значи това беше. Пътеводната звезда на Хенг. Фурията бе разочарована, но в същото време странно впечатлена. Вътрешното Огнище. Градският храм. Къде ли бяха всички?
Копринения посочи към една почти неразличима двойна врата. Капитанът им даде знак да продължат и те прекосиха залата.
Когато изминаха половината път до вратата, видяха, че всъщност залата не е празна. Точно в средата й имаше малък стол. Нищо повече от един сгъваем кожен походен стол с дървени облегалки за ръцете. Всички, освен Рел, спряха и се втренчиха в него. Никой не продумваше. Нима това беше тронът на Ли Хенг? Фурията не знаеше какво да мисли — беше твърде странно. Но лицето на Копринения изразяваше тази тъга, този тайнствен копнеж, който завърташе главите на слугините по кръчмите. От всички тях, единствено Рел продължаваше да гледа към вратата. Капитанът им даде знак да продължат.
Фурията се изравни с Копринения.
— Не виждам лампи и не помирисвам пушек. Как се осветява това място?
Пак същата усмивка.
— Просто чезнещото сияние на една отминала слава, Фурия.
— Тихо — предупреди ги капитанът.
Джалор отвори вратата, разкривайки гърбовете на четирима стражи, които се обърнаха смаяно. Рел скочи, остриетата му проблеснаха и четиримата се свлякоха мъртви на земята, преди да могат да извадят оръжията си.
Всички зяпнаха Рел.
— Мислех, че имаш нещо като кодекс на честта — рече му Треперко. — Това не е ли в разрез с него — да убиваш невъоръжени мъже?
— Бяха въоръжени — отвърна Рел, без да се обръща. — Но много бавни.
Отвъд вратите започваше дълъг коридор, който свършваше с друг, по-висок чифт врати. От двете страни на коридора имаше малки, сводести портали.
— Това не ми харесва — промърмори Треперко.
Копринения посочи към вратите в дъното.
— Това е единственият вход към тази част на храма.
— Надолу по коридора, бегом — заповяда Сторо.
Хукнаха. От порталите ги зяпаха цивилни. Един висок, брадат мъж им извика нещо, но те не му обърнаха внимание. Точно когато стигнаха двойната врата, тя бе отворена от възрастната спътница на Кептен, която предвождаше петнадесетина мъже. Те изглеждаха като войници, но униформите им не бяха малазански.
— Заловете ги! — успя да извика тя, преди остриетата на Рел да пронижат въздуха, където беше стояла само преди миг. Мъжете изръмжаха и извадиха мечовете си. Рел понечи да се хвърли към тях, но Сторо го задържа, като му рече:
— Не… още не.
Копринения вече бе изчезнал. Джалор и капитанът кръстосаха остриета с първите мъже от колоната. Рел отиде да покрива тила. Слънчевия вдигна юмрук и извика:
— Внимание!
Хората пребледняха и отстъпиха — със сигурност бяха ветерани. Слънчевия хвърли и залегна. Така постъпиха и всички останали. Бомбичката прелетя през прага и се приземи в центъра на колоната. Детонацията запрати телата на войниците към стените, разлетяха се крайници и късове плът. Джалор и капитанът довършиха малцината замаяни оцелели.
— Какво означава това клане!
Фурията се обърна и видя брадатия мъж. Той носеше дълга тъмна роба от разкошен плат, какъвто тя най-вероятно никога не бе докосвала. Брадатият се приближи до Рел, който препречи пътя му с влажното си кърваво острие. Мъжът трябваше да благодари на боговете си, че не беше въоръжен.
Сторо се приближи до него и докосна ръба на шлема си.
— Магистрат Пленгилен. Какво мога да направя за вас?
— Да направиш! Да направиш! — заекна мъжът. — Това са неприкосновени помещения! Свещена земя! Как смеете да осквернявате…
— Беше извършен преврат — прекъсна го Сторо. — Юмрук Реена беше убита.
Това пресече гнева на магистрата. Той изтупа робата си и отвърна:
— Да. Бях информиран, че убийци… — изведнъж млъкна и очите му се ококориха. Посочи с пръст. — Ти! Бърн да ни е на помощ! — Той отстъпи назад с вдигнати ръце, след което побягна през един от порталите, крещейки: — Стражи! Убийци! Убийство!