Не се сбогувам [bg]

Първи се качи Скукин.

- Здравейте, другари. Вие козолупинци ли сте? Името ми е Скукин - помощник-началник щаб на петдесет и осма бригада. Ето удостоверението ми. С мен има една стенографистка. Отиваме във Волчанск.

Добре говореше. Уверено.

- Дръжте ги на мушка, момчета - каза собственикът на противния глас. - Ако има нещо - трепете ги.

Мутрата му беше по-противна от гласа: сивкава, подпухнала, лошо ухилена. Явно той бе началникът тук.

- А не може ли малко по-възпитано? - запротестира Скукин. - Говорите с командир от Червената армия. Ние имаме военен съюз с вашата република.

- Аха, може би да вземем да се цунем, а! - изсумтя онзи и изведнъж свали колана с кобура на Скукин. - Ние тука целото общество го реши'ме, че Съветите са враг на трудовия народ и всички вие, червеногъзите, требе да бъете избити. Я, застай ей тамо на края! Ей, вие, двата, ялате тука!

Зад гърба на Мона отец Сергий тихо каза:

- Романът „Война и мир", сцена от сражението при Аустерлиц. Мъдрата д-диспозиция на щаба се провали.

Намерил време за шеги, помисли си Мона. Зъбите й тракаха. Тя някак се покачи по стъпалата на стълбичката - краката й едва се сгъваха. Право в гърдите й се опря дуло.

- Женската става, цицореста е - каза началникът. - Не-маа се боиш, тебе нема да те трепеме. Ще свършиш работа. Момци, поемете я.

Вторият хвана грубо Мона за лакътя и я блъсна при Скукин. Онзи стоеше с гръб към парапета с ръце в джобовете. До него, небрежно пуснал винтовката, се зъбеше третият караулен. Мутрата му беше такава, че началникът им бе по-приятен за гледане.

- Ти на къв се праиш, бе, червеногъзия? - извика на Скукин началникът. - Я лапите горе! Няма да повтарям, гнидо...

Мона не разбра какво се случи в следващия миг. Джобът на панталона на подполковника гръмна с трясък, избълва огнен език и сивомутрестият се сви одве, без да довърши. Полковникът се завъртя - надясно, наляво, крачолът му още два пъти изплю зъл, трещящ огън. Единият караулен размаха ръце и пльосна в реката. Другият извика и падна на колене. Тогава Скукин измъкна ръце от джобовете. В дясната имаше малък пистолет. Подполковникът фрасна началника с дръжката по темето - онзи рухна във водата. Натам с ритник политна и коленичещият.

Горе останаха само двама - Скукин и слисаната Мона.

- Побъркахте ли се? - завика от лодката отец Сергий. - Ами картечницата? Скачайте във водата! От другата страна на ферибота! Бързо!

Мона се хвърли към перилата, погледна надолу към тъмната вода и замря.

- Спокойно, мадам. Няма нужда да скачате никъде -каза зад гърба й Скукин.

Тя се обърна.

Подполковникът стоеше спокойно и гледаше към брега - там, където бе картечното гнездо.

- Какво става при вас, Канторович? - подвикна той. Брегът му отговори:

- Всичко е наред! Елате да ни вземете !

- Кои пък сте тези „вие"?

- Аз и новият ми приятел! - отвърна весело щабскапитанът. - „Хочкис" и две ленти с патрони!

Скукин скочи в баркаса.