![Не се сбогувам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/5/ne-se-sboguvam-bg-download.jpg)
Не се сбогувам [bg]
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543652112
- Переводчик: Денис Коробко
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:
Този Кай има нужда от Герда, която да разтопи омагьосаното му ледено сърце, нежно си мислеше тя.
В този миг Скукин вдигна поглед и срещна очите на Мона, след което каза с обичайния си заядлив глас:
- Познат ми е този умилителен израз на женското лице. Той означава: „Определих лидера сред мъжките и искам поколение от него". Не се палете, госпожице. Аз съм самец-лидер, разбира се, но нямам никаква нужда от самка.
Пламнала от обида и срам (да, да, срам, защото димът не беше без огън), Мона изсъска:
- Не сте никакъв самец-лидер, а самец-педал! Затова нямате нужда от самки!
И се отдръпна. С грубияните тя никога не се държеше като дама. Не го намираше за нужно.
Добре, че не я чуха другите двама - те чистеха картечницата и си говореха за нещо.
Все още бясна, Мона отиде при тях, послуша ги. В беседата нямаше нищо интересно.
Говореха за следващата проблемна територия, която бе по-добре да бъде премината през нощта – Зеленошколската Директория. Тя не признаваше нито червените, нито белите, там царяха някакви странни закони, атаманът се наричаше „директор", а фамилията му бе Жовтогуб.
И двамата клоняха към едно и също решение - да останат тук, докато се мръкне.
Настроението на Мона се развали, спътниците престанаха да й харесват.
Единият е груб и най-вероятно представител на „третия пол" (по-интелигентен израз от онзи, който бе употребила в яда си); вторият е старец и също не е кой знае колко любезен; третият - със съмнително чувство за хумор („Шаечка!").
Впрочем, струва си да се вгледам по-внимателно в третия, каза си тя, отбелязвайки широките рамене на щабскапитана и оголените му до лактите ръце.
Той съвсем не беше лош. Със сигурност по-хубав от Скукин. Ядът й не трая дълго, защото реката сияеше с лениви, предвечерни златни отблясъци, младите листенца шумоляха, печената риба миришеше чудесно, а грубиянът Скукин щеше тепърва да съжалява за поведението си.
В общи линии всичко беше наред. Завършваше вторият ден от рискованото пътешествие.
Зеленото Училище
По време на вечеря Мона седна настрана - с лице към храстите и с гръб към обществото. Ядеше страхотна платика на клечка и доизмисляше плана си.
Планът се заключаваше в това да престане да бъде куче, което никой за нищо не брои, да накара мъжете да се отнасят към нея по друг начин.
За това ще трябва:
1. Да се отдалечи в скришно местенце, за да се изкъпе и да си измие главата.
2. Да се среши и да си направи прическа. Възможни бяха две: кокче „кифличка" на тила и тупиран бретон или просто пусната на вълни по раменете (не е много практична, но пък изглежда още по-добре).
3. Да се преоблече. Да свали наме талото, като че ли с него е горещо в тази жега; да обърне полата с истинската, лицева страна навън; да извади от мешката сатенена блузка, която бе скрила за цивилизацията.
4. Ефектно да се завърне в обществото.
5. Да опитоми Канторович, с отец Сергий да се държи така, сякаш още е мъж, та дрънка, да игнорира Скукин.
Тя запрати рибешкия скелет настрана, обърса пръсти в тревата. Огледа се. Тримата богатири не я гледаха, обсъждаха си нещо мъжко.
Пазете се, три прасенца. Сега при вас ще дойде сивият вълк и ще изтрака със зъби, хищно се усмихна Мона, звездата на петроградските салони.
Тя грабна мешката, шмугна се в храстите - и се натъкна на неподвижно застанал човек.
Не успя да извика - загрубяла длан затисна устата й. Съвсем близо, на десетина сантиметра я гледаха две яростно присвити очи. Тих шепот заповяда:
- Млък! Само да си гъкнала.
И още на някого:
- Хайде, дечица. Тихичко.
Отляво и отдясно се размърдаха. Някой бавно се промъкваше там, без да изшумоли в тревата, без да закача клоните. Мона завъртя очи. Видя двама отдясно, един отляво. Бяха с еднакви войнишки гимнастьорки без пагони. Всеки с винтовка.
Онзи, който й затискаше устата - възрастен, с увис-нали мустаци - цъкна с език и поклати глава:
- Внимавай, жено, да не си издала и звук. Ако се ядосам - ще съжаляваш. Мигни, ако си разбрала.
И той изрече това толкова тежко и страшно, че на Мона изобщо не й хрумна да не го послуша. Мигна. Тогава той пусна ръката си и здраво хвана Мона за лакътя. В другата ръка мустакатият носеше наган.
- Сега! - извика той.
И четиримата с трясък изскочиха на полянката. Седящите успяха само да се огледат. Видяха насочените към тях дула и бавно вдигнаха ръце. Лицата и на тримата станаха еднакви: съсредоточено застинали, само очите се движеха.