Не се сбогувам [bg]

На около триста метра по пътя в облаци прахоляк се бе разтегнала дълга колона, чийто край не се виждаше. Отпред ходом под навито знаме се движеха конници - десетина-петнадесет души.

Мона хукна назад и разказа всичко на отец Сергий. Той прибра своя палимпсест, изправи се и взе бинокъла.

- Дайте и аз да видя! - поиска тя.

Застанаха рамо до рамо. Той гледаше в десния окуляр, а Мона в левия, но скоро се отдръпна. Първо, брадата му я гъделичкаше, и второ, не се виждаше кой знае какво. Бинокълът беше прекалено мощен. В бялото кръгче се поклащаха фуражки и калпаци, мерна се конска муцуна с оголени зъби.

- Червени са - определи отец Сергии. - Не по-малко от б-бригада... Отпред е щабът. Вероятно са подкрепление за харковския фронт.

- Вижте! - дръпна го тя за ръкава.

Срещу колоната по пътя се движеше лека кола, след нея като лисича опашка се носеше прах.

Колата спря пред челото на колоната.. От нея изскочиха три чевръсти фигури - две от задните врати, една отпред.

- Нещо спешно ще да е - каза отец Сергии. - Да си гледат работата. Какво ни засяга? Тук няма да дойдат.

Ездачите започнаха да слизат от конете, заобиколиха онези от автомобила.

Изведнъж изпука изстрел. Скупчените хора се раздвижиха. От групата се откъсна ездач, след него втори. Двамата се впуснаха в галоп през полето - към храсталака. На Мона й се стори, че идват право към нея.

Подир препускащите стреляха. Конят на задния се препъна и се прекатури. Мона извика, щом видя как ездачът се изтърколи по земята.

Предният изправи коня на задни крака, дръпна юздата и се завъртя обратно, като не преставаше да стреля с револвера си. Вторият го настигна, накуцвайки. Подскочи и се качи на задницата на коня. Препуснаха отново.

- Браво, не изостави д-другаря си - забеляза отец Сергии. - Но всъщност това изобщо не ми харесва.

- Защо? - развълнувано попита тя.

- Защото ще доведат цялата тази паплач точно при нас. Бързо. Потегляме.

С тези думи той хукна към брега. А Мона остана, завладяна от драмата. Двамата бегълци тичат с все сили към храсталака, като явно се надяват да се скрият, и очевидно не знаят, че зад тях има река. Обречени са! А пък щом бягат от „другарите" и „другарите" стрелят по тях, значи със сигурност са прилични хора.

- Побързайте, какво се бавите! - чу се откъм водата гласът на отец Сергий.

Там - тррр, тррррр, трррррррррррр - от третия път запали моторът.

Ездачите скочиха от коня пред храсталака, на четиридесетина метра вдясно.

Мона се показа и замаха с ръка:

- Господа, господа, насам! Ние имаме лодка! Единият - висок, дръпна втория - нисък, с раница на гърба, за ръката и посочи Мона.