Не се сбогувам [bg]

Изведнъж Скукин вдигна ръка.

- Какво? - прошепна Канторович. Беше седнал на дъното на лодката, точно пред Мона, тя го забеляза едва сега.

- Нещо свети, но не мога да разбера какво - отвърна Скукин.

Щабскапитанът се премести до него.

- Подайте ми вашите чудни окуляри... Да, огън е. Посред реката? Странно. Ей, старче, я завийте към ей онзи нос там.

Рулят леко изскърца.

Пред тях реката правеше завой и баркасът се насочи към издатината на брега. Носът меко опря в пясъка. Мъжете слязоха един след друг на сушата, като се стараеха да не вдигат шум. Мона ги последва.

Нещо изпука. Скукин се катереше по ниско, криво дърво. Замря.

- Какво прави? - попита Мона стоящия пред нея отец Сергий.

- Има морски бинокъл за нощно виждане.

Тя повървя малко по брега, разтвори клоните. Наистина беше огън. Тук реката ставаше много по-тясна - до четиридесетата или може би дори до тридесетина метра и точно по средата, на нещо плоско и равно, пламтеше жълто-червен конус. Нищо повече не се виждаше и Мона се върна.

- Какво е това? - щабскапитанът подръпна Скукин за тока.

- Не ми пречете.

Минаха още две или три минути, преди Скукин да слезе от дървото.

- Господа, ситуацията е следната. Това е ферибот, който стои по средата. На палубата стоят трима души с винтовки. Огънят гори във варел, осветява водата. Невъзможно е да преминем край тях незабелязано.

Канторович тихо подсвирна.

- Кордон, мамка му! Извинете, госпожо.

- Това още не е всичко - невъзмутимо продължи Скукин. - Отсреща, на нашия бряг, има картечно гнездо. Видях чували, дуло и две глави.

- Какво ще правим? - попита Канторович.

- Да погледнем ситуацията от друг ракурс. Елате, щабскапитане.

Те двамата отидоха до самата вода, като тихо си говореха нещо.

- Не допускат цивилни и представители на слабия пол да участват във военния съвет - подхвърли иронично отец Сергий. -Ами да видим какво ще реши г-генералният щаб.

- Слушам, господин подполковник - каза Канторович, като едва повиши тон. Навлезе в гъсталака и изчезна.

А Скукин се върна също толкова невъзмутим и делови.

- Това е военно положение - каза той, - затова поемам командването.

- Той къде отиде? - попита Мона за щабскапитана, а отец Сергий попита:

- Какъв е планът за действие?

Скукин отговори не на нея, разбира се, а на мъжа:

- Червените смятат „Козолупинската република" за съюзник. Нейният лозунг е „Съветите без чифути и комунисти". Затова ще тръгнем открито. Аз имам удостоверение на помощник-началник щаб на червена бригада. Ще кажа, че слизам надолу по реката с донесение. Вие, госпожице, ще се преоблечете - в мешката имам резервна гимнастьорка. Вземете моята фуражка, напъхайте косата си под нея. При болшевиките служат доста жени, но всички са остригани. Вие сте просто нашият лодкар -(това вече бе казано на отец Сергий.) - Щом минем кордона – ще приберем Канторович. Той ще ги заобиколи по сушата. Всичко ли е ясно? Най-вече си мълчете. Аз ще говоря.