Не се сбогувам [bg]

А на своите каза:

- Ще ги доставим при директора, нека той решава. Не са проста работа тези цифри тука, момчета. Виждал съм такива в щаба, на фронта. „Шифра" се нарича.

Всички се натовариха в баркаса, който нагази ниско от тежестта. Потеглиха. Заради бученето на мотора не си говореха.

Мона уплашено погледна своите рицари, които се оказаха не чак толкова надеждни.

Разбитата уста на Канторович злобно потреперваше, Скукин напрегнато мислеше за нещо - явно се чудеше как ще се измъква. Безметежен изглеждаше само отец Сергий, който, трябваше да му отдаде дължимото, се държеше на ниво. От друга страна, той имаше по-малко причини за притеснения от офицерите, а пък и ръцете му не бяха вързани.

След четиридесетина минути пътуване с включен мотор, тоест може би след десетина версти надолу по течението, на високия десен бряг се видя селище. Беше спретнато, около сто-двеста варосани къщи, а по средата блестяха ламаринените покриви на каменни сгради и блестяха с позлатата си пет кубета на църква.

- Ето го нашето Зелени. Като нищо ще си останете завинаги тук - каза зловещо командирът. - Полза някаква ще има от вас -ще наторите земята.

С това напътствие под дулата на пушките арестуваните се качиха по тясна пътечка, която водеше нагоре по стръмния бряг. Пред тях се откри голяма зелена ливада. Пастир бе подкарал към къщите стадо тлъсти крави, поклащащи напращелите си вимета. Впрочем до вечерта още имаше доста време - в края на май дните са дълги. Докъдето ти стигат очите, се простираха разорани ниви, вече покрити с ярка зеленина. Между къщичките се белееха и лилавееха обрасли с люляк градини - дори отдалеч се усещаше одеколоновият му аромат. На пущинака в края на селото хлапаци, облечени в гимнастьорки, с вече познатите зелени превръзки на ръкавите, се обучаваха на ръкопашен бой с щикове. Редуваха се да се засилят и с вик да забият щика в сламено чучело, после го измъкваха и тичаха обратно в строя. Командваше ги мустакат мъж с добра военна стойка. На ръкава му също имаше лента, с две бели кръгчета.

- От где се сдоби с тази „Хочкис", Семьон? - извика той.

- Ей тези тука офицерчета ми го подариха. Смяташ ли скоро да вечеряш, стотник?

- Още половин час ще ги поюркам момците и тогава. Намини, десетник. Таисия е направила борш.

- Ще намина.

Говореха си мирно, по съседски, сякаш нямаше никакви арестувани, двама от които с вързани на гърба ръце.

Селото се оказа заможно. Всички къщи бяха прясно варосани, оградите - равни и дори боядисани. Скамейките бяха пълни със старци и старици, които зяпаха непознатите, но без кой знае какво любопитство. Явно гледката беше привична.

Улицата ги изведе на мегдан с редици пазарски сергии, където независимо от късния час вървеше оживена търговия.

Имаше и дюкяни - много, двадесетина. Мона мина с поглед то табелите. „Месо", „Хлебарница", „Галантерия", „Бакалия", „Мануфактура", „Ботуши-галоши". Дори „Книги"! Че тук магазините са повече, отколкото на полумъртвия „Невски", сега булевард „25 октомври".