Не се сбогувам [bg]

Трима в лодката, без да става дума за кучето

Най-странното бе, че онези двамата продължаваха да си изясняват отношенията и в лодката, като дори не си направиха труда да поблагодарят за спасението.

- Не съм виновен за нищо! - пенявеше се брюнетът. - Кой ви е молил да стреляте, Завшифот! Щях всичко да обясня!

- На кого? На Кандиба ли? Той щеше да ви види сметката без много приказки! Ама и вие сте един! Спасих ви живота, а вие ми се зъбите насреща! Защо не си обирате крушите при вашите червени, другарю помначщабриг... как ви беше името... Щукин!

- Скукин, казвам се Скукин - злобно го поправи брюнетът. - А вие кой сте, че да се месите? Единственото, което знам за вас е, че сте завеждащ шифровъчния отдел... Каганович, мисля?

- Канторович.

Сега Мона съобрази, че тези двамата почти не се познават.

- Легнете всички на дъното на лодката - каза кратко отец Сергий. - Сега ще стрелят.

Мона се огледа и видя хора на брега. Те тъкмо се прицелваха с пушките си. Баркасът доста се бе отдалечил и не беше страшно, но тя все пак побърза да се хвърли на мокрото дъно на лодката, като се сблъска с лакти с помнач-на-не-знам-си-какво-си Скукин.

- Пардон - извини се той, като се мръщеше от свистенето на куршумите. Един изстърга по металната кука за веслата и това вече беше страшно. Мона изкрещя.

- Няма страшно - чу се спокойният глас откъм кърмата. - Сега ще се скрием зад завоя, няма вече да ни виждат.

Баркасът малко се наклони и стрелбата наистина престана.

Мона и другите двама седнаха.

- Кои сте вие? - попита мрачно отец Сергий. Първи отговори Канторович:

- Аз съм офицер, щабскапитан. Записах се при червените, за да стигна до фронта и да избягам при нашите. Чаках удобен момент. И когато Кандиба се нахвърли срещу вас: „Дай тук, оръжието, контра!" - продължи той, вече обръщайки се към Скукин - помислих, че вие също сте от нашите. Затова и го гръмнах.

- Кой е този Кандиба? - прекъсна го отец Сергий.

- Началникът на специалния отдел на Осма армия -обясни Скукин. - Нашата дивизия бе сформирана само преди седмица. Приписаха я към Осма и специалният отдел сигурно е започнал да проверява досиетата на военспецовете. Видели са, че чичо ми е генерал Гай-Гаевски и са искали да ме проверят лично. А този умник - той кимна по посока на Канторович - утрепа главния чекист. И на ви сега - аз съм изменник и враг на съветската власт.

Горестният монолог завърши с по-силна дума.

- Сред нас има д-дама - скастри го отец Сергий. Брюнетът погледна по-внимателно Мона.

- Моля за извинение, госпожице. Така сте облечена, че реших, че сте проста селянка. Позволете ми да се представя. Аркадий Сергеевич Скукин, подполковник от генералния щаб. Бивш, разбира се. Бях мобилизиран в Червената армия и получих длъжността помощник-началник щаб на бригада - това място никак не е лошо, между другото. Заради този кретен Канторович се превърнах в държавен престъпник.