Не се сбогувам [bg]

По последната фраза не беше трудно човек да се досети, че Скукин мислено вече е минал линията на фронта. Той улови изпитателния поглед на Мона и каза предизвикателно:

- Да, госпожице. Прагматик съм. А освен това съм честолюбец и кариерист. И никога не се правя на по-добър, отколкото съм всъщност.

Двамата офицери бяха много интересни, Мона охотно би опипала лицата им, за да ги разбере по-добре, но се налагаше да се задоволява със зрението.

Сред всички неща, които си носеше за из път, имаше малко резбарско ножче. Дървото е скучен материал, но откъде да вземе восък?

Щом се отдалечиха на достатъчно разстояние от лошото място, те отново спряха на брега, за да изчакат смрачаването, и цялата компания слезе на сушата, а Мона се зае с дърворезба. Това не й пречеше тихомълком да следи събитията. Освен това, когато човек е погълнат от художествен труд, на никого няма да хрумне да го помоли да се занимава със скучните женски задължения, а такива имаше. Още в баркаса Канторович някак си много бързо и ловко налови риба на хлебни трохи и сега тя трябваше да бъде изпечена. Старецът Сергий и Скукин се занимаваха с огъня, щабскапитанът чистеше улова, а Мона, вместо мило да домакинства, превръщаше парче дърво в грифон - и всички почтително поглеждаха творчеството й.

- А как е малкото ви име? - попита тя Канторович.

- Шая Мордехаевич - отвърна той бодро. - „Другарите" ми викаха Шайка, а вие можете да ме наричате Шаенка.

- А пък аз съм Федосия Кукушкина - засмя се тя. Весел, хубав, луда глава и не особено умен. Точно както трябва.

Скукин също беше ефектен, но съвсем по друг начин.

Светът е пълен с циници, но толкова откровените циници са рядкост. Липсата на притворство е много силно качество. Както при жените, така и при мъжете. Интригуващото у Скукин бе някаква вътрешна студенина или, по-точно, неподвижност. Именно неподвижност. Сякаш имаше непоклатима опорна точка, с помощта на която може да помести света, а той самият ще остане на мястото си. Само крайните егоцентрици притежават това завидно качество.

И също беше красив, със сдържани, неруски маниери.

Движенията му бяха пестеливи, изящни. Очевидно беше умен. Явно не бе веселяк. Като че ли при първото впечатление губеше пред „Шаенка", но се усещаше и наличието на втори пласт, който винаги привлича.

При тази конкуренция горкият старец с неговата американска диплома съвсем започна да бледнее.

И той, сякаш усещайки това, веднага след трапезата каза: