Сребристи сенки [bg]

— Оставам тук… засега. — Сведох поглед и леко докоснах идентификационния бадж, закопчан на блузата ми. Беше по-тънък от кредитна карта. — Нещо подобно може надеждно да блокира вратата.

— Не е зле — съгласи се той. — Но не забравяй, че между вратата и стената има тънък процеп, дори когато вратата е затворена. Не можеш просто да пъхнеш там този бадж.

— Нужно ми е нещо, което да го залепи там. — Заблъсках си главата, опитвайки се да си припомня кога за последен път бях видяла лепило наоколо. Не бях. Но когато погледът ми попадна върху бюрото на Адисън, открих нещо по-добро. — Дъвката ще свърши работа. Дори не е нужно да използвам баджа си… Мога просто да залепя дъвката върху мястото, откъдето изскача болтът, нали?

Дънкан се изкиска неволно.

— Дъвката е малка, но да, можеш.

— Иди я помоли за помощ или нещо подобно — казах му въодушевено. — Ще свия една дъвка, докато говориш с нея.

— Сидни. — Той посочи купата ми, а сетне неговата. — Как смяташ, кой от двама ни се нуждае повече от помощта й?

Погледнах поред двете купи и видях, че неговата може веднага да отиде в пещта, докато моята се беше килнала настрани.

— Не одобряваш плана ми. Не мога да те моля да откраднеш дъвката.

— Не одобрявам нелогичните планове — възрази той. — Много по-логично е ти да отидеш да я помолиш за помощ. Освен това имам нужда от нова грънчарска игла. Тази е тъпа.

— Всички са тъпи — напомних му аз. Дори и заради терапевтичния урок по изобразително изкуство алхимиците нямаше да оставят предмет, който би могъл да се използва като оръжие. — Но ще отида да я помоля за помощ.

Адисън винаги се дразнеше, когато й задаваха въпроси, но в същото време бях забелязала, че тя следи кой идва при нея и я моли за помощ. Аз бях една от малцината, които търсеха помощ от висшестоящите само в краен случай. Знаех, че някои от тях възприемат решението ни да им се доверим като знак, че са пречупили нашата съпротива. И така, при все че Адисън запази изражението си на крайно недоволство, докато дъвчеше дъвката си, не се поколеба да ми посочи защо моята купа не може да стои изправена и аз останах с впечатлението, че по-късно в досието ми ще се появят няколко забележки. Докато разговарях с нея, с крайчеца на окото си забелязах как Дънкан се придвижва към бюрото й. Почти престанах да дишам, ужасена, че тя ще се обърне и ще го види.

Но тя не го направи и пет минути по-късно, когато двамата се върнахме на работната маса, той незабелязано ми предаде две дъвки.

— Използвай ги разумно — предупреди ме той. — Или поне не върши нищо много глупаво тази нощ. Моля те, кажи ми, че имаш план как да не те хванат, щом излезеш от стаята си. Знаеш, че в коридора има камери.

— Имам план — отвърнах нерешително. — Но не мога да ти го кажа.