Рубинения кръг [bg]

— Алисия, не е нужно да се бием — заговорих. — Моля те. Нека прекратим това и да се измъкнем от тук, преди мястото да изгори до основи. Кажи ми къде е Джил, освободи Еди и всеки ще поеме по пътя си.

— Да спрем това? След като се опита да ме убиеш?

— Аз само…

Без да я е грижа за разрастващия се пожар, Алисия хвърли към мен поредната огнена топка. Изкуших се да опитам огледалната магия и да я върна обратно към нея, но тя стоеше твърде близо до Еди и не смеех да рискувам.

— Ти си прекалено голяма заплаха, Сидни — заяви противницата ми, след като неутрализирах огнената топка с водна магия. — Не мога да позволя да си тръгнеш невредима. Ще оставя тази сграда да изгори до основи заедно с теб, също както ти ме остави да изгоря в онази къща.

Подът под мен отново се нагъна и аз паднах за пореден път.

Алисия започна да изрича някаква сложна магическа формула, в която разпознах началото на заклинанието, замразило Еди. Значи, това беше нейният план. Да ме превърне в жива статуя и да ме изостави в горящата сграда, възпроизвеждайки точно това, което аз й бях причинила. Отчаяно скочих на крака, опитвайки се да избегна магията. Докато тя произнасяше последните думи, видях нещо невероятно: Малахи Улф, застанал на прага на горящата зала. Превръзката беше върху дясното му око (тя периодически сменяше мястото си всеки ден), а около китките и глезените му висяха парчета от въжета, сякаш е бил завързан.

Не можех да повторя магията за замразяване, но бях успяла да запомня достатъчно добре огледалната магия, за да се почувствам уверена да я възпроизведа. Изрекох думите и усетих как магията ме изпълва. Очите на Алисия се разшириха ужасено, докато се опитваше да се изплъзне от рикоширащата магия. Но не бе видяла кучешкото стадо чихуахуа, нахлуло в помещението заедно с Улф. Той им даде команда, посочи към Алисия и те тутакси се стълпиха около краката й. Тя се препъна и не можа да отскочи навреме. Заклинанието за замразяване я настигна и тя внезапно се превърна в статуя, също като Еди, но застина в недотам грациозна поза. Той приличаше на благороден рицар, готов да нанесе удар. Докато тя представляваше гротескна статуя на жена, вкаменена насред падането, зяпнала невярващо срещу лаеща глутница от чихуахуа, мотаеща се в неподвижните й крака.