Рубинения кръг [bg]

— Къде е Джил? — изкрещях аз.

Жестока усмивка изкриви лицето на Алисия.

— Много искаш да узнаеш, нали?

Еди вдигна едно счупено парче от счупеното огледало и се хвърли към нея, насочвайки го като нож.

— Кълна се, че ако си я наранила…

— О, честно. Сякаш ще си губя времето да я наранявам. — Алисия бръкна в джоба си и извади оттам щипка прах и го хвърли към дампира, мълвейки заклинание, което не знаех. Не успях да го пресека навреме и магията завладя Еди. Той замръзна на място, насред крачка, стиснал заплашително в ръка проблясващото огледално острие.

— Какво направи с него? — извиках аз.

— Успокой се, Сидни — рече Алисия. — Той още е жив. Също като малката ти приятелка морой… засега.

— Заведи ме при нея! — настоях аз.

Противницата ми се засмя.

— Съжалявам, Сидни. Повече никога няма да я видиш. Тя ще трябва да изстрада още няколко псалма… а ти? Ти просто ще страдаш…

Подът под краката ми се накъдри като вълни. Олюлях се и паднах на колене, но преди напълно да изгубя равновесие, успях да хвърля огнена топка към Алисия. Прицелих се точно, ала тя вдигна ръце, изричайки ново, както подозирах, защитно заклинание. Думите бяха на гръцки и магията не ми беше позната. Огнената топка се удари в друга невидима стена, но вместо да изчезнат, пламъците отскочиха и полетяха обратно към мен, точно по същата траектория. Изписках и в последната секунда успях да отскоча настрани. Бях спасена, но огнената топка се удари в един шкаф и пламъците мигом го обхванаха. Огънят се разпространяваше бързо, което ме накара да се запитам с какво покритие го бе лакирал Улф. В този момент алармата замлъкна.

— Огледална магия — осведоми ме Алисия жизнерадостно. — Много е полезна. Внимавай какво правиш.

Тя го изрече с насмешка, но в думите й имаше истина, което ме накара да се поколебая, преди да планирам следващите си действия. Бях се забавила твърде много и тя насочи към мен още едно заклинание, което разпознах — беше същата магия, замразила Еди. То беше прекалено дълго и сложно, за да го запомня изцяло, но това ми даде възможност да го избягна и да го блокирам. Тогава се спрях на друг вид замразяване — буквално — и изпратих към Алисия вълна от лед. Не беше толкова смъртоносна като огнената топка, но поне нямаше да способства за разпространяването на вече започнал пожар. Алисия отвърна с огледално заклинание, насочвайки леда обратно към мен. Аз се наведох и ледът попадна върху част от горящото помещение зад гърба ми. Ала вместо да угаси огъня, само сгъсти виещите се кълба дим.

— Май се уморяваш — подхвърли Алисия.

Беше права. Магията все още извираше в мен, но тази трескава схватка бе много изтощаваща. Припомних си думите на госпожа Теруилиджър: Тя иска лесен бой. Точно това правеше Алисия — опитваше се да ме измори с магия, за да може после лесно да ме довърши с едно заклинание. С магията и жизнените сили, които бе откраднала от други вещици, тази схватка нямаше да я изтощи толкова бързо.