![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
— Стой далеч от мен! — предупредих.
Изражението му говореше, че изобщо не бърза да ме приближи в този момент. Изражението му говореше, че се отвращава от твърде кратката ми власт над него, от това човек да има каквото и да е надмощие над нещо толкова величествено като него.
— Защо дойде тук? Какво от нашите е тук, Шийте зрящ? — настоя то.
Разкопчах чантата си, избутах топката станиол от върха и сключих ръка около копието, но го оставих вътре. Исках да запазя елемента на изненада.
— Нищо.
— Лъжеш.
— Не, наистина. Тук няма нищо — казах правдиво, не че щях да му кажа, ако имаше.
— Минаха пет дни, Шийте зрящ. Какво взе от О’Баниън?
Примигнах. Откъде можеше да знае това?
— Той се опита да си го върне, ето как. Знам къде си отседнала — каза то. — Знам къде ходиш. Безполезно е да ме лъжеш.
Предпочитах Фае да е прочело мислите по лицето ми, не да ги е измъкнало от ума ми. Прехапах езика си, за да не се разцивря. Отново правеше нещо с мен. Отново държеше перлите ми. И правеше нещо между краката ми с тях, едно твърдо, хладно топче след друго.
— Говори, Шийте зрящ!
— Искаш да знаеш какво взехме? Ще ти покажа какво взехме! — свих пръстите си здраво около основата на копието, измъкнах го от чантата си и го изтеглих назад заплашително. — Това!
За първи път виждах такова изражение на лицето на Фае и нямаше да е за последно. То изпълни вените ми с такъв стремителен приток на сила, че беше почти равен на безумната сексуална възбуда, която усещах.
В’лане, принц на Туата Де Данан, се страхуваше от нещо. И това нещо беше моята ръка.
Високомерното Фае го нямаше. Просто за миг — за едно мигване на окото, ако бях мигнала, но не бях. — Той беше изчезнал.
Седях, дишах тежко, стисках копието и се опитвах да се съвзема.
Стаята бавно проникна отново в съзнанието ми. Жужене, цветни петна и накрая откъси от разговори тук и там.
— Какво мислиш, че прави тя?
— Нямам представа, човече, но има страхотен задник. А циците си заслужават да умреш за тях.
— Покрий си очите, Дани! Сега! — Обтегнат, измъчен глас на майка. — Не е прилично.
— На мен ми изглежда повече от прилично — придружено с ниско подсвиркване и светкавица на фотоапарат.
— Какво има тя в ръката, по дяволите? Не трябва ли някой да повика ченгетата?
— Не знам, може би парамедици? Тя не изглежда добре.
Огледах се с подивели очи. Бях на пода, заобиколена от хора от всички страни в кръг, които се приближаваха към мен, взираха се надолу с алчни, любопитни очи.
Поех си накъсано дъх, а всъщност имах желание да плача, натъпках копието обратно в чантата — как изобщо бих могла да обясня, че го имам? — дръпнах полата върху задника си, закопчах сутиена върху голите си гърди, намерих опипом блузата и я надянах през главата си, вдигнах обувките и ги нахлузих на краката си.
— Махнете се от пътя ми! — извиках, гмурнах се сляпо в тълпата, разпръсвайки ги настрани. Лешояди, всички те бяха лешояди!
Не можах да спра. Разплаках се, докато бягах от стаята.
За толкова стара жена със сигурност се движеше бързо.
Настигна ме на по-малко от една пряка от музея, изскочи пред мен и препречи пътя ми.
Обърнах рязко наляво и я обиколих без изобщо да забавя.
— Спри! — извика тя.
— Върви по дяволите! — сопнах се през рамо, сълзите пареха бузите ми. Победата ми над В’лане с копието беше напълно засенчена от публичното ми унижение. Колко дълго бях седяла там, с изложени части, които никой мъж никога не беше оглеждал добре на ярка дневна светлина, освен ако не беше въоръжен с разширител и медицинско разрешително? Колко време ме бяха гледали? Защо никой не се беше опитал да ме покрие? На Юг един мъж щеше да ме покрие с риза. Щеше да хвърли бърз поглед, докато го прави. Имам предвид — гърдите са си гърди, а мъжете са си мъже, но кавалерството не е напълно мъртво там, откъдето идвам.
— Воайори — казах горчиво. — Болни, изгладнели за скандали хора.
Благодаря, риалити предавания! Хората толкова бяха свикнали да гледат най-интимните моменти на другите и да виждат мръсните подробности от живота им, че вече бяха по-склонни да седят и да се наслаждават на шоуто, отколкото да направят някакво усилие да помогнат на човек в нужда.