Тайната на забранената книга [bg]

— Не можех да ти помогна и ти го знаеш — сопна се тя. — Знаеш правилата.

Отскубнах се от ръката й.

— Всъщност не ги знам. Изглежда всички ги знаят. Само не и аз.

— Един издаден е един мъртъв — каза остро старата жена. — Двама издадени са двама мъртви. Смятаме за безценен всеки от нашия вид, сега повече от всякога. Не можем да поемаме рискове, които да ни издават, особено аз. Освен това ти се държа по начин, който никога не съм виждала, и то срещу принц! Мили боже, как го направи? Какво си ти? — острият й син взор се стрелна от лявото ми око към дясното и обратно.

— Първоначално косата ме заблуди, после разбрах, че си ти, че си момичето от бара. Тази кожа, тези очи и начинът, по който вървиш — ох, точно като Патрона. Но не може да си от Патрона или щях да го знам. От коя линия на О’Конър произлизаш? Коя е майка ти? — настоя тя.

Отметнах глава нетърпеливо.

— Виж, казах ти онази нощ в бара, че не съм О’Конър. Името ми е Лейн. Маккайла Лейн от Джорджия. Майка ми е Рейни Лейн, а преди да се омъжи за татко е била Рейни Фрай. Е, това е. Съжалявам, че те разочаровам, но няма и едничък О’Конър никъде в родословното ми дърво.

— Тогава си била осиновена — каза старата жена равно.

Ахнах.

— Не съм била осиновена!

— Глупости! — отсече старата жена. — Нямам представа как и защо, но ти си изцяло О’Конър.

— Какво нахалство! — възкликнах. — Как смееш да идваш при мен и да ми казваш, че не знам коя съм? Аз съм Маккайла Лейн и съм родена в Християнската болница точно както и сестра ми, а баща ми е бил в стаята с мама, когато съм се родила и не съм осиновена, а ти не знаеш нищичко за мен или за семейството ми!

— Очевидно — отвърна старата жена — ти също не знаеш.

Отворих уста, размислих, затворих я, обърнах се и си тръгнах. Само щях да подсиля заблудата на старицата, ако отричах. Не бях осиновена и бях сигурна в това. Толкова сигурна, колкото и че тя е откачена старица.

— Къде отиваш? — настоя тя. — Има неща, които трябва да знам. Коя си ти, дали можем да ти се доверим и как, в името на всичко свято, си сложила ръка на една от техните Светини? Онази нощ в бара мислех, че си При-я. — Тя изплю думата, сякаш беше най-гнусният епитет — от начина, по който го зяпаше. Сега нямам представа какво си. Ти трябва да дойдеш с мен сега. Спри на място, О’Конър!

Тя използва тон, който не много отдавна щеше да ме спре на място и да ме обърне, най-малкото от уважение към по-възрастните от мен, но вече не бях онова момиче. Всъщност вече дори не бях сигурна кое наистина беше онова момиче, сякаш Мак ПО — Преди Обаждането онзи ден край басейна — не беше съвсем реална. Сякаш беше просто красива празна смесица от модерни дрехи, щастлива музика и игриви мечти.