![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Кобилата ми се задъхваше и трепереше; разбирах, че няма да издържи още дълго. Дори силните, тренирани бойни коне отмаляваха при подобно препускане след преминаване на студена река. „Нен елшайон — прошепнах аз в ушите й, — нен елшайон“, за да й дам малко сила, малко топлина. Тя признателно изпъна шия и отметна изящната си глава, а аз затворих очи и се опитах да разширя магията, за да обхване всички. „Нен елшайон“, повторих аз и протегнах ръка към коня на Каша, сякаш му подхвърлях въже.
Усетих как той улавя въображаемото ми въже и продължих да хвърлям още такива към другите коне; те се приближиха един до друг и отново запрепускаха с лекота. Змеят ме погледна през рамо. Продължихме да яздим, следвайки зова на рога, и най-после започнах да виждам нещо да мърда между дърветата: лесници, много лесници, които бързо приближаваха към нас, движейки в унисон дългите си, пръчковидни крака. Първият протегна ръка и свали един войник от коня му, но все пак изоставаха, като че ли изненадани от вихрения ни галоп. Прелетяхме през стена от борове, конете ни прескочиха последните храсталаци и ние се озовахме на обширна поляна, а пред нас стоеше чудовищно дърво-сърце.
Стволът му беше по-дебел от туловището на кон и то се възправяше с огромна разперена корона. Клоните му бяха отрупани с бледи сребристо-зелени листа и малки златисти плодове с отвратителна миризма. Изпод кората ни гледаше човешко лице — обраснало и изгладено до едва доловимо внушение, а ръцете му бяха скръстени на гърдите като на труп. При краката му се раздвояваха два големи корена, а в кухината между тях лежеше скелет, почти погълнат от мъховете и гниещата шума. През едната очна ябълка надничаше по-малко коренче, а между ребрата и парчетата ръждива броня стърчаха треви. Пред тялото лежаха останките от щит с бледите очертания на черен двуглав орел: кралският герб на Росия.
Спряхме пръхтящите, неспокойни коне малко преди клоните. Зад себе си чух внезапен трясък като от рязко затваряне на вратичката на фурна и в същия миг върху мен се стовари голяма тежест, която ме събори от седлото Ударих се силно в голата земя и останах без въздух, с ожулен лакът и натъртени крака.
Обърнах се. Върху мен беше Каша; тя ме беше съборила от коня. Погледнах встрани от нея. Животното висеше обезглавено във въздуха над нас. Чудовищно създание, подобно на богомолка, го държеше с двата си предни крака. То се сливаше с дървото-сърце: тесните му златисти очи имаха същата форма като плодовете, а тялото му беше сребристо-зелено като листата. Беше отхапало в движение главата му с едно щракване на челюстите. Зад нас още двама войници бяха паднали обезглавени, а трети крещеше с откъснат крак и се мяташе в хватката на друга богомолка; имаше поне десетина от тези същества, които излизаха от дърветата.
Глава 15
Сребърната богомолка пусна коня ми на земята и изплю главата му. Каша скочи на крака и ме издърпа. За миг всички бяхме обзети от ужас, после принц Марек нададе безсловесен вик и уцели с рога си богомолката по главата. След това извади меча си.
— Заемете позиции! Магьосниците да застанат зад нас! — изрева той и пришпори коня си напред, заставайки между нас и съществото, и замахна срещу него. Острието се плъзна по твърдата му обвивка и отряза от нея дълга, прозрачна ивица, сякаш белеше морков.
Бойните коне показаха, че наистина струват колкото собственото си тегло в сребро: не изпаднаха в паника, както би сторило всяко обикновено животно, а се вдигнаха на задни крака и зацвилиха пронизително. Предните им копита заудряха с кънтящ звук черупките на богомолките. Войниците се наредиха в широк кръг около двете ни с Каша, а Змеят и Соколът застанаха от двете ни страни. Войниците захапаха със зъби юздите; половината вече бяха извадили мечовете си и образуваха с тях гора от остриета, която да ги пази, а другата половина бяха вдигнали щитовете си.
Богомолките излизаха измежду дърветата, за да ни обградят. Макар и още трудно забележими на шарената сянка от движещите се дървета, все пак вече се виждаха. Те не ходеха като лесниците — бавно и сковано, а тичаха леко на четири крака и широките, шипести челюсти на предните им крака потрепваха.
„Суитах лиекин, суитах ланг!“ крещеше Соколът, призовавайки ослепителния бял огън, който беше използвал в кулата. Когато най-близката богомолка се надигна да грабне още един човек, той го хвърли като ласо върху предните й крака. Дръпна силно, като теглеше упорито теле, и извлече богомолката напред; от мястото, на което пламъците докосваха бронята й, се усещаше пращяща, горчива миризма на горяща мазнина и се вдигаха тънки струйки бял дим. Изгубила равновесие, богомолката щракна с ужасяващите си челюсти във въздуха. Соколът дръпна главата й и един от войниците я съсече.