![Обречена на ранен гроб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/0/obrechena-na-ranen-grob-bg-download.jpg)
Обречена на ранен гроб [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:
Грегор кимна, не изглеждайки особено загрижен:
— Oui, не очаквах това и ще си платиш за което, ma femme. Върни се при мен и, може би, няма да поискам прекалено висока цена.
— Защо си толкова настоятелен да се завърна? — попитах изнервена. — Очевидно не сме подходящи един за друг. Не се държиш като да ме обичаш. През половината от времето дори не мисля, че ме харесваш.
Нещо пробяга по лицето на Грегор, прекалено бързо, за да определя какво точно беше.
— Ти си моя — каза той най-сетне. — Скоро ще разбереш, че ми принадлежиш.
Имаше нещо недоизказано, просто го знаех, но в момента имах по-големи грижи. Силата на Грегор се стисна около мен. Опитах се да се откопча от ръцете му, но те бяха залепени за мен.
— Тогава имам лоши новини за теб. Защо да се върна към ходенето по тънък лед, покрай всяка твоя прищявка? Съжалявам, Грегор. Пропиля шансовете си с мен, когато пораснах и развих самоуважение. Никога няма да се върна при теб.
— Защо правиш това! — изкрещя той, разбивайки фалшивото си външно спокойствие. — Предлагам ти всичко, а ти ме отхвърляш, сякаш съм по-долен от любовника ти курва, който те изостави!
Яростта му привличаше силата му обратно в него и далеч от мен. Възползвах се от преимуществото си.
— Защото съм по-щастлива, като отритната от курва, отколкото някога бих била като твоя съпруга.
Грегор ме отблъсна от себе си. Паднах обратно в рова пълен е катран, потънала до рамене в лепкавата, черна гадост. Той се извисяваше над мен и размахваше юмрук.
— Ти си моя, независимо дали го искаш или не, и можеш да помислиш над въпроса, докато продължаваш да се криеш от мен. Аз отново ще открия Боунс, когато не е обграден от хората си. Въпрос единствено на време. И тогава, cherie, той ще умре.
Нямах шанс да изкрещя омразата си към него, защото в следващия момент, катранът заля главата ми. Потъвах надолу много бързо, сякаш ме изцеждаха през сифон, а после…
Рязко се надигнах от леглото. Чаршафите, които ме обвиваха бяха влажни, но не от катран. Бях покрита със студена пот. И бях адски побесняла.
— Ще те убия, Грегор — изръмжах в празната стая. Каквито и да било остатъчни позитивни емоции да имаше в мен от времето ми като тийнейджър, бяха изчезнали. Ако отново имах шанса да съм със сребърен нож, забит в гърба на Грегор, щях да го завъртя с усмивка. Още първия път трябваше да го направиш, подигра ми се съзнанието ми. Никое добро дело не остава ненаказано.
Влад влезе в стаята ми без да почука:
— Гневът ти клокочи в съзнанието ми от пет минути.
— Мразя го — казах аз, ставайки от леглото, за да започна да крача наоколо.
Влад се взираше в мен без да мига:
— Нямам причина да водя война с Грегор, Кат, но ме боли да те виждам така.
— Толкова е влудяващо — продължих аз. — Боунс може и да успее да убие Грегор, ако го хване насаме в честен двубой, но Грегор не би навил на това. А аз не съм достатъчно силна, за да отстраня Грегор. Аз дишам, кървя и не се лекувам мигновено — не съм достатъчно корава за него. Да бъда получовек беше страхотно за предишната ми работа. Всичко, което споменах, привличаше жертвите ми и ме правеше по-успешен ловец. Но с наистина старите вампири, като Грегор, то ме прави просто… слаба.
Влад не каза нищо. Нямаше нужда да го прави. И двамата знаехме, че е истина.
— Какво ще направиш по въпроса? — попита той най-накрая.
Престанах да крача. Това бе въпросът за един милион, нали?
На следващата вечер Влад, Максимус, Шрапнел и аз играехме покер на горния етаж. През цялата вечер Влад печелеше, постижение, което приписвах на способностите му да чете мисли — макар и той да се кълнеше, че не ги използва върху мен — и фактът, че Шрапнел и Максимус вероятно се страхуваха да бият Влад, дори и да можеха. Бе почти полунощ, когато отдолу се дочу силно почукване. Тримата вампира скочиха на крака в недоловимо за очи движение. От дланите на Влад вече горяха пламъци.
Влад не бе очаквал посетители, това поне бе видно от реакцията му, така че разбирах причината за безпокойството им. Който и да беше, бе съумял да премине незабелязан през впечатляващата охрана на Влад, избирайки да почука, за да ни покаже, че не се нуждае от преимуществото на изненадата, и го бе направил, без изключително силният вампир, изтичващ от стаята дори да разбере, че са тук.