![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Страдащият от безсъние Мармалад задържа Шурик до късно и той успя да се просне на кушетката си едва в един и половина.
39
Всичко беше предвидено и пресметнато, но през нощта иззвъня телефонът: обаждаше се Матилда Павловна от Вишни Волочок. Спешно се нуждаела от нещо.
Сега тя по половин година не мръдваше навън от селото. Селският живот не я пускаше, зеленчуковата и овощната градина я увличаха повече от предишната й работа на художник. Все по-често се заглеждаше в старата круша или в големия камък в покрайнините на селото с чувство, подобно на вина: с какво право, откъде накъде бе унищожила толкова дървесина и красиви камъни заради скулптурните си упражнения? Сега повече се любуваше на простата селска красота, насади цветя и развъди кокошки. Със завист попоглеждаше към съседската коза — розово-сивкава, с опушеносиви рога. Красавица, дали да не вземе едно козле от нея?… Нае работници да поправят стария кладенец.
Ходеше с дълга стара пола, боса, както селските женоря отдавна вече не се носеха. Те току хихикаха: що така, Мотя, ходиш като някоя просякиня?
В селото я наричаха не Матилда Павловна, а Мотя, както й викаше майка й.
Тази година колхозът се захвана да я съди: вярно, беше наследила къщата напълно законно, но земята, на която беше построена, беше колхозна и сега искаха да й отрежат парцела. Когато я дадоха под съд, умни хора я посъветваха, че може да откупи земята като за вила. И сега спешно й трябваше служебна бележка, че е член на Съюза на художниците и има някакви допълнителни освен обичайните за съветските граждани права да купува земя. Това беше една глупост, но глупост държавна, общоприета и срещу тази глупост можеше да се излезе само с подобна глупост — като тази служебна бележка например. Матилда се обади в московската организация на Съюза на художниците, обещаха й да й издадат такава служебна бележка, но секретарката, от която трябвало да се вземе бележката, заминавала в отпуск на Юг, така че Матилда, след като чака цяла нощ в пощата да поправят скъсана някъде жица и да я свържат с Москва, сега молеше Шурик спешно да отиде не по-късно от довечера при секретарката или в службата й, или вкъщи и да вземе тази служебна бележка… Делото щяло да се гледа вдругиден, така че утре тя трябвало да получи бележката във Вишни Волочок.
— Ще стане, ще стане, Матилда, не се тревожи! — обеща Шурик.
Но Матилда и без това вече не се тревожеше: нали го бе хванала по телефона, а той беше истинско приятелче, никога не беше я подвеждал. Матилда попита за майка му, за Валерия, но чуваемостта за тези учтиви въпроси беше твърде лоша…
— Ела, Шурик! Хем да поостанеш повечко! — викаше тя в слушалката. — След дъждовете тук имаме много гъби! А! И друго! Не забравяй лекарството ми!
— Ще дойда! Ще дойда! Няма да забравя! — обеща Шурик.
Гъбите не го интересуваха ни най-малко. Вече беше купил лекарството, което Матилда вземаше срещу високо кръвно. Двете опаковки бяха в хладилника. Той още веднъж провери будилника, за да не се успи за посрещането на Валерия.
Влакът пристигаше в десет и четирийсет сутринта, но Шурик трябваше първо да отиде до нейния двор, да извади от гаража инвалидния запорожец — той отдавна вече караше колата й с пълномощно — и да натовари в него инвалидната количка.
Още от рано сутринта всичко тръгна наопаки: първо се откъснаха две копчета от последната му чиста риза и трябваше да ги шие, после от мивката сама си падна и се счупи бабината чаша, след това се позвъни на вратата — на прага стоеше Михаил Абрамович с мокро шишенце в ръката и помоли Шурик преди работа да го занесе в лабораторията на „Благовешченски“… Беше толкова мършав, прежълтял и нещастен, че Шурик кимна и без да продума, уви шишенцето във вестник.
За щастие в лабораторията нямаше опашка и той за десет минути стигна до двора на Валерия и отвори гаража. Колата, която ръждясваше в гаража триста и шейсет дни в годината, не искаше да запали. Той се качи в апартамента и помоли новия съсед, настанен тук, след като бившият съпруг на Валерия се бе изнесъл, да му помогне и той с мърморене слезе долу. Този възрастен милиционер беше сръчен, добре се отнасяше към Валерия и леко презираше Шурик.
Съседът отвори капака, тайнствено пипна тук-там и колата запали. Шурик потегли, но от радост забрави да вземе количката. Наложи се да се върне от половината път и времето, което си бе дал с резерва, сега започна да го притиска. Въпреки железопътните обичаи влакът не закъсня, а пристигна с десет минути по-рано и Валерия, подпряна на двете патерици, остана да стои на перона, притеснена и нещастна: с куфара и чантата не можеше да направи и крачка…