![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
— Да ви дам ли вода? — попита раненият от мамонт младеж и тя се уплаши, че всичко ей сега ще свърши, и завъртя глава, и смъкна от себе си омачканата бяла блузка и жалката басмена поличка, и направи всичко възможно, за да каже в последния момент „Не!“… Но той не нахалстваше и не нахалстваше, а бе просто като истукан и тя не можа да изрече гордото „Не“, а, напротив, принуди се да поеме всичко в свои ръце…
Разбира се, би трябвало да видят крака на рентген и може би да го гипсират. Болеше го ужасно, но обикновен аналгин облекчаваше болката до търпимо ниво. Той доста силно куцаше, така че Вера, когато синът й най-сетне пристигна на вилата, веднага забеляза куцането.
Шурик разказа на майка си половината история — всичко свързано със зъба на мамонта, — те се посмяха и повече не се върнаха на тази тема.
Той излапа обилната вечеря, която Ирина беше приготвила преди седмица и я бе държала в хладилника за него, заспа още щом допря буза до възглавницата, и на сутринта отново пое към Москва.
Олимпиадата отиваше към края си и му оставаха само няколко дена трескава работа. Последният ден съвпадаше със завръщането на Валерия от санаториума.
Случи се един от онези шантави дни, когато неотложните работи се събират накуп и сякаш нарочно се случват някакви дребни случайни събития, и Шурик се видя в чудо, докато успее да изпълни всичко планирано и непланирано за деня… Така всичко се струпа в деня на пристигането на Валерия от санаториума. За да я посрещне, предната вечер той се разбра с „Интурист“ и подреди разписанието — сутринта в девет и трийсет изпратиха неговата група на автобусна екскурзия из Москва с друг екскурзовод, владеещ френски, а той трябваше да ги посрещне в един и половина вече в ресторанта. Тази група беше особено капризна: не бяха придирчиви относно културната програма, послушно изгледаха и Бородинската панорама, и Ленинските хълмове, но в ресторанта тормозеха и келнерите, и Шурик по най-злодейския начин: променяха поръчки, отказваха вина, искаха ту сирена, ту плодове, за каквито в Москва дори не бяха чували.
Шурик се освободи от туристите чак към десет, но му оставаше да свърши още нещо — да занесе продукти на болния Мармалад.
Михаил Абрамович умираше от рак вкъщи — отказваше да влезе в болница. На стария болшевик се полагаше специално медицинско обслужване, но още много отдавна — веднъж завинаги — той бе отказал да ползва партийни привилегии, понеже ги смяташе за неприлични за един комунист. И този измършавял мамонт, вероятно последният от своето измиращо племе, който се олюляваше от слабост, увит във войнишко одеяло, доизживяваше във вмирисаното си на урина жилище своите последни дни или месеци с томче на Ленин в ръцете.
Две редици прашни книги на открити рафтове, картонени папки с груби шнурове, изписани купчини омачкана хартия… Пълни събрани съчинения на Маркс — Енгелс — Ленин — Сталин и освен тях — на Мао Дзъдун… Жилище на аскет и безумец.
Шурик отдавна се бе примирил с необходимостта да снабдява стареца с лекарства и продукти, но политпросветата, беседите, истинският хляб на този залязващ живот бяха непоносими за него. Старецът мразеше и презираше Брежнев. Пишеше му писма — разбори на икономическата политика, пълни с цитати от класиците, — но самият той беше в този свят толкова несъществуваща величина, че не го удостояваха не само с репресии, но и дори просто с отговори… Това обстоятелство го огорчаваше, той постоянно се оплакваше и предричаше нова революция…
Шурик сложи на масата продуктите от олимпийския бюфет — чужбинско топено сирене, много вкусни хлебчета, сок в картонени кутии и кутия мармалад. Старецът ги погледна недоволно:
— Защо харчиш излишно пари, аз обичам най-обикновена храна…
— Михаил Абрамович, честно казано, купих всичко от бюфета. Просто нямам време да пазарувам от магазина.
— Добре, добре — прости му Михаил Абрамович. — Ако следващия път, когато дойдеш, не ме намериш, значи е едно от двете: или вече съм умрял, или съм отишъл да се предавам в болницата. Реших да отида в районната, като всички съветски хора… И предай моите сърдечни поздрави на Вера Александровна. Честно ще ти кажа: много ми липсва…