Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Дяволски устройства [bg]
Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дяволски устройства [bg]

Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:

В опасното бъдеще големи самоходни градове ловуват и се бият един с друг. Минути след поглъщането на ужасено градче младият чирак Том спасява своя идол — главния историк Тадеус Валънтайн, изненадващо нападнат от обезобразена девойка. Вместо да го удостои с признание, съдбата захвърля Том в безлюдните територии отвъд пределите на града. Заедно с непознатата нападателка той ще трябва да се пребори за оцеляването си, от което зависи и съдбата на целия свят.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 114
Перейти на страницу:

Срещна Синтия и я попита тихичко:

— Има ли някакви новини?

— Новини? — повтори момичето, сияещо и безмозъчно като слънце.

— Относно господин Пловъри? Намериха ли извършителя?

— О! — Златистите къдрици на Синтия се разлюляха, когато поклати глава. — Не. А и госпожа Пенироял казва, че не бива да говорим за това. Но какво се случва между теб и Тео?

— Нищо. Бу-Бу просто си въобразява.

— Изчерви се, Рен! Знаех си, че го харесваш! Видях те да говориш с него онзи ден край басейна, помниш ли?

Рен остави приятелката си да се кикоти и отново се гмурна в тълпата с въпросите „Желаете ли питие, сър? Ордьовър за вас, мадам?“. В същото време събираше празните чаши и долавяше фрагменти от празнословните разговори.

— Вижте какво е облякла Ла Туисти!

— Просто е задължително да се запознаеш с Глуум, той е толкова забавен!

— Прочете ли последната творба на Белман? Брилянтна е! Едно от най-добрите литературни произведения на нашето време е написано за деца под петгодишна…

Здрачът се сгъсти. Давина Туисти убеждаваше някакви свои приятели и почитатели да се спуснат на приключение в ненормално сложния лабиринт на Облак 9. Бандата свиреше „Златни ехота“ и „Лунна песничка за лека нощ“. Съвсем скоро щеше да изгрее луната и всички щяха да гледат фойерверките, преди да се оттеглят към Павилиона за танци и още храна. Вече изтощената Рен спря в една тиха част на градините до края на платформата. Беше приятно най-накрая да остане сама. Погледна над океана към бронираните градове и се замисли колко меланхолично изглеждаха, свити сред дюните като храмове на изчезнала раса.

Една ръка се прокрадна по рамото ѝ като сив копринен паяк. Тя се обърна и срещна безизразното лице на Набиско Шкин.

— Наслаждаваш се на гледката ли, скъпа? — попита той. — Надявам се никой от останалите гости на Негово обожание да не те е видял, че се шляеш тук. „Шкин Корпорейшън“ има репутацията на доставчик само на най-трудолюбивите роби.

Рен се отдръпна от него и се опита да се върне в светлината и смеха на партито, но търговецът ѝ препречи пътя. Какво искаше от нея? Вероятно я е дебнел през оживените градини и чакал подходящия момент, за да остане насаме с нея. Тя почувства студ и страх. Вдигна празния поднос и го задържа пред себе си като щит, но Шкин само се засмя. Смехът му не ѝ хареса. Повече ѝ допадаше, когато мълчи и я гледа с леден поглед.

— Защо ми е да те наранявам, дете? — попита той. — Просто искам да свършиш една работа за мен, една проста малка работа. Знаеш ли къде новият ти господар държи личния си сейф?

Рен кимна.

— Добро момиче. — Шкин ѝ подаде квадратно парче хартия с написан номер върху него. — Това е комбинацията. Искам да ми донесеш Тенекиената книга. Вчера изпратих свой приятел за нея, но чух, че е станала злополука.

Рен свали подноса и се замисли за господин Пловъри.

— Не се прави на невинна! — каза ѝ търговецът. — Крала си я и преди. Младият Рибна крокета ми разказа всичко.

— Няма да го направя! — отвърна Рен. — Не можеш да ме накараш!

— Горкият ти баща — каза Шкин, прибра листчето в един вътрешен джоб на вечерната си роба в цвят графит и едва доловимо сви рамене. — Колко жалко, след като е изминал целия този път, за да те спаси!

Рен не можеше да осмисли чутото. Не и преди търговецът да бръкне в друг джоб и да извади гривна, която остави на подноса пред нея. На светлината от фенерите, окачени на близките дървета, Рен разпозна брачната гривна на тате. Познаваше я много добре, тази верижка от червено злато с преплетените инициали ХШ и ТН. Но какво търсеше гривната на Облак 9?

— Това е някакъв номер! — каза тя. — Рибна крокета ти я е описал и ти си направил точно копие…

— Не мислиш ли, че е по-вероятно скъпият ти баща да е дошъл в Брайтън, за да те прибере у дома? — попита търговецът. — Той е гост на „Шкин Корпорейшън“. Ако се провалиш в поставената ти задача, баща ти ще умре. Бавно и мъчително. Така че бъди добро момиче и изприпкай в кабинета на Пенироял.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)