Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тихият палач [bg]
Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихият палач [bg]

Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети — всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство — гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития? „Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 146
Перейти на страницу:

— Струва ми се невероятно пак да е започнал да употребява наркотици — обясних. — Контрабандистите рядко се друсат. Изглежда, че всичко е било за пари.

Дръпнах пластмасовия цип на черния чувал и той прошумоля, когато го разтворих.

28.

Смъртоносната медна роза, в която се бе превърнал куршумът, светеше като злато. Имаше много малко поражения. Влязъл е в тялото, минал е през прешлен и мека тъкан преди кинетичната му енергия да бъде напълно убита. Спомних си какво каза Луси.

„Лек заряд.“

Люк бе извадил куршума при аутопсията и го бе снимал в мащаб едно към едно върху синя кърпа. Забелязах колко заплашително изглежда на екрана на компютъра ми и се сетих за далекобойните ловни патрони, които Луси бе нарекла LRX.

— Не можеш да видиш гравираното по него с просто око или с обикновен микроскоп — обясних на Бентън, който преди секунди се бе присъединил към Ан и мен.

Луси си бе тръгнала, върна се горе в компютърната си лаборатория. Усещах, че Бентън беше неспокоен. Искаше да тръгваме за полицейския участък в Кеймбридж, но аз не бях готова. Той не знаеше за контрабандата на наркотици, нито за особеностите на куршума, който би трябвало да премине през тялото на Джамал Нари и да се пръсне, но не бе направил нито едното от двете. Може би имаше по-лек от обикновено барутен заряд. Може да се е забавил, защото е изстрелян от необичайно голямо разстояние. А може и двете да са верни.

— Няма да видиш и сянка от цифрата три без възможностите, които електронният микроскоп предлага — добавих. — Не знаем дали е било гравирано нещо на другите куршуми. Ако бяха останали части от тях, сигурно щяхме да открием същото.

— На тях не е имало нищо каза Бентън.

— Как може да си сигурен, след като имаме само фрагменти, и то толкова малки, че приличат на прашинки? — попита Ан.

— Защото нямаше да има. 1981, а сега и цифрата 3, гравирана на куршум — каза Бентън — повече на себе си, отколкото на нас.

— Започвам да си мисля, че на човека му хлопа дъската — отвърна Ан.

— Или иска ние да си мислим това за себе си. — Бентън се взираше в тялото на Нари, обградено от черен винил върху количката от неръждаема стомана. — Целта на знаците е да се интерпретират събитията като много лични, когато не са. Дата, цифра на куршум, определен брой монети, оставени на зида. И стигаш до момент, в който не знаеш дали си въобразяваш, че всичко това е нарочно, за да го забележиш, или е напълно безразборно. Започваш да си мислиш, че откачаш.

— Мислиш ли, че това, което се случва, е безразборно? — попитах.

— Не е. Включително и нетипичната балистична крива.

— Почти невъзможна балистична крива — съгласих се. — Куршумът е влязъл оттук. — Докоснах тила на Бентън там, където гръбначният стълб срещаше основата на черепа, и почувствах топлината му. — И е заседнал тук. — Докоснах лявата предна долна страна на гръдния му кош, някъде около шестото ребро.

Помирисах мъжественият му одеколон, който ми напомни за слънчевата ни сутрин в задния двор днес. След това ми замириса на смърт. Дадох си сметка, че съм с ръкавици, а той е с изискан костюм, безупречно обръснат, но напълно незащитен, ако не брояхме сините калцуни, които бе обул, преди да влезе в залата за аутопсии. Бентън се чувстваше удобно на места, на които на пръв поглед не принадлежеше. Винаги изглеждаше недокоснат от грозотата, която го заобикаляше.

— Куршумът се е движил под много остър ъгъл надолу, пробил е левия бял дроб и гръдната стена и е заседнал под кожата — обясних му. — Двустранна фрактура на връзката между втория и третия шиен прешлен и прекъсване на гръбначния мозък. Няма подуване на околната тъкан и нищо чудно. Той не е живял достатъчно дълго, за да може тялото му да реагира. Смъртта е настъпила вследствие на травматично прекъсване на гръбначния стълб като при обесване.

— Може би куршумът се е отклонил и така се е озовал там, където го намерихме? — Бентън се опитваше да си го представи и имаше същия проблем като мен.

Колкото и варианти на позициите на стрелеца и Нари един спрямо друг да измислях, пак не можех да проумея как куршумът е влязъл в основата на черепа, тръгнал е надолу и се е спрял точно под кожата на гърдите.

— Според това, което виждаме на компютърната томография — отворих снимката на екрана — раната не показва никакви отклонения. Траекторията е сравнително права и води надолу и леко вляво, където куршумът се е спрял.

— Очевидно стрелецът е бил на известна височина. Най-вероятно на покрив. — Бентън погледна снимката, проследи раната. Виждаше се кръвоизлив, започващ от шията и стигаш до върха на левия бял дроб. — Само дето имаме проблем с конкретната локация — добави той.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)