Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Струва ми се невероятно пак да е започнал да употребява наркотици — обясних. — Контрабандистите рядко се друсат. Изглежда, че всичко е било за пари.
Дръпнах пластмасовия цип на черния чувал и той прошумоля, когато го разтворих.
28.
Смъртоносната медна роза, в която се бе превърнал куршумът, светеше като злато. Имаше много малко поражения. Влязъл е в тялото, минал е през прешлен и мека тъкан преди кинетичната му енергия да бъде напълно убита. Спомних си какво каза Луси.
„Лек заряд.“
Люк бе извадил куршума при аутопсията и го бе снимал в мащаб едно към едно върху синя кърпа. Забелязах колко заплашително изглежда на екрана на компютъра ми и се сетих за далекобойните ловни патрони, които Луси бе нарекла LRX.
— Не можеш да видиш гравираното по него с просто око или с обикновен микроскоп — обясних на Бентън, който преди секунди се бе присъединил към Ан и мен.
Луси си бе тръгнала, върна се горе в компютърната си лаборатория. Усещах, че Бентън беше неспокоен. Искаше да тръгваме за полицейския участък в Кеймбридж, но аз не бях готова. Той не знаеше за контрабандата на наркотици, нито за особеностите на куршума, който би трябвало да премине през тялото на Джамал Нари и да се пръсне, но не бе направил нито едното от двете. Може би имаше по-лек от обикновено барутен заряд. Може да се е забавил, защото е изстрелян от необичайно голямо разстояние. А може и двете да са верни.
— Няма да видиш и сянка от цифрата три без възможностите, които електронният микроскоп предлага — добавих. — Не знаем дали е било гравирано нещо на другите куршуми. Ако бяха останали части от тях, сигурно щяхме да открием същото.
— На тях не е имало нищо каза Бентън.
— Как може да си сигурен, след като имаме само фрагменти, и то толкова малки, че приличат на прашинки? — попита Ан.
— Защото нямаше да има. 1981, а сега и цифрата 3, гравирана на куршум — каза Бентън — повече на себе си, отколкото на нас.
— Започвам да си мисля, че на човека му хлопа дъската — отвърна Ан.
— Или иска ние да си мислим това за себе си. — Бентън се взираше в тялото на Нари, обградено от черен винил върху количката от неръждаема стомана. — Целта на знаците е да се интерпретират събитията като много лични, когато не са. Дата, цифра на куршум, определен брой монети, оставени на зида. И стигаш до момент, в който не знаеш дали си въобразяваш, че всичко това е нарочно, за да го забележиш, или е напълно безразборно. Започваш да си мислиш, че откачаш.
— Мислиш ли, че това, което се случва, е безразборно? — попитах.
— Не е. Включително и нетипичната балистична крива.
— Почти невъзможна балистична крива — съгласих се. — Куршумът е влязъл оттук. — Докоснах тила на Бентън там, където гръбначният стълб срещаше основата на черепа, и почувствах топлината му. — И е заседнал тук. — Докоснах лявата предна долна страна на гръдния му кош, някъде около шестото ребро.
Помирисах мъжественият му одеколон, който ми напомни за слънчевата ни сутрин в задния двор днес. След това ми замириса на смърт. Дадох си сметка, че съм с ръкавици, а той е с изискан костюм, безупречно обръснат, но напълно незащитен, ако не брояхме сините калцуни, които бе обул, преди да влезе в залата за аутопсии. Бентън се чувстваше удобно на места, на които на пръв поглед не принадлежеше. Винаги изглеждаше недокоснат от грозотата, която го заобикаляше.
— Куршумът се е движил под много остър ъгъл надолу, пробил е левия бял дроб и гръдната стена и е заседнал под кожата — обясних му. — Двустранна фрактура на връзката между втория и третия шиен прешлен и прекъсване на гръбначния мозък. Няма подуване на околната тъкан и нищо чудно. Той не е живял достатъчно дълго, за да може тялото му да реагира. Смъртта е настъпила вследствие на травматично прекъсване на гръбначния стълб като при обесване.
— Може би куршумът се е отклонил и така се е озовал там, където го намерихме? — Бентън се опитваше да си го представи и имаше същия проблем като мен.
Колкото и варианти на позициите на стрелеца и Нари един спрямо друг да измислях, пак не можех да проумея как куршумът е влязъл в основата на черепа, тръгнал е надолу и се е спрял точно под кожата на гърдите.
— Според това, което виждаме на компютърната томография — отворих снимката на екрана — раната не показва никакви отклонения. Траекторията е сравнително права и води надолу и леко вляво, където куршумът се е спрял.
— Очевидно стрелецът е бил на известна височина. Най-вероятно на покрив. — Бентън погледна снимката, проследи раната. Виждаше се кръвоизлив, започващ от шията и стигаш до върха на левия бял дроб. — Само дето имаме проблем с конкретната локация — добави той.