Гробовни тайни [bg]

— Скоро ще се стъмни. Утре ще докараме повече кучета и ще организираме истинско претърсване. Тази вечер не можем да направим нищо повече.

Симс впери гневно очи в него, но Нейсмит спокойно отвърна на погледа му. Симс тупаше нетърпеливо с ръка по хълбока си, но после кимна неохотно.

— Добре. Но утре рано сутринта…

— Елате насам.

Викът дойде от мястото, където стоеше Лукас. Съветникът се бе отдалечил от нас, сега стоеше върху една ниска могила и гледаше нещо в далечния й край. Симс тръгна към него, като шляпаше с гумените си ботуши. Всички останали го последвахме.

Отвъд могилата теренът рязко се снижаваше, така че там бе по-хлътнал, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Страната, която не се виждаше, беше покрита с шубраци; само на едно място като плешиво теме се показваха няколко голи камъка. Там, където бяха подпрени един до друг, се виждаше черна дупка с диаметър по-малък от метър.

— Господи, това пещера ли е? — попита Нейсмит.

Лукас внимателно проучваше картата.

— В тази част на тресавището няма пещери. Те са на юг, във варовиковата част, близо до Бъкфастли. Тук всичко е гранит — заяви той и сгъна картата. — Това е хоризонтална галерия.

— Какво? — не разбра Симс.

— Вход към старата мина. Преди сто години тук е имало много калаени мини. Повечето от тях са били доста малки. Галериите им са запълнени или запечатани, но очевидно не всички. Някои все още стоят отворени.

Сетих се за обраслото с трева водно колело и останките от мината в близост до отбивката за Черната скала, които се бяха превърнали в част от пейзажа на тресавището. Можех да мина покрай тях безброй пъти и въобще да не им обърна внимание.

Никога не се бях запитвал какво може да се крие под повърхността на тресавището.

Нейсмит се наведе над отвора.

— Изглежда дълбоко. Някой има ли фенерче?

Хората наоколо започнаха да мърморят и да се споглеждат.

— За бога, все някой трябва да се е сетил да донесе фенерче!

— Имам това — обади се един полицай и смутено му подаде фенерче с големината на химикалка.

Нейсмит го взе и поклати глава с отвращение. Насочи лъча към вътрешността на отвора и се вгледа вътре.

— Нищо не се вижда — прокънтя гласът му. — Сигурно е доста дълбоко.

— Доведете кучето — нареди Симс.

Водачът, здраво стиснал устни, дойде с немската овчарка. Козината на кучето бе покрита с кал, от изплезения му език се вдигаше пара, но то се бе възстановило от въздействието на амоняка. Подуши внимателно скалите наоколо и след това се спусна към дупката. Когато водачът дръпна повода, то задраска с лапи по земята.

— Браво, добро момче — похвали го той и вдигна поглед към Симс. — Няма никакво съмнение. Или е излязъл оттук, или е влязъл в тази дупка. А може и двете.

Докато всички осмисляхме казаното, настъпи тишина. Роупър заговори пръв: