Красива мистерия [bg]

— А сега — каза Бернар и посочи към два плоски камъка — е мой ред да ви помогна.

Бовоар се поколеба. Бе забучил плана на манастира в един храст, където щеше да е в безопасност, докато той бере боровинки. Извърна очи към него. Бернар последва погледа му, ала не каза нищо.

Бовоар взе плана и двамата се настаниха един срещу друг на камъните.

— Какво търсите? — попита монахът.

Бовоар отново се поколеба. После се реши и разтвори плана.

Брат Бернар отклони поглед от лицето на Бовоар към парчето пергамент помежду им. Очите му леко се разшириха.

— Това е планът на отец Клеман — каза. — Бяхме чули, че е направил такъв. Бил е прочут архитект за времето си, нали знаете. После се присъединил към гилбертинците и изчезнал заедно с останалите двайсет и трима монаси. Никой не знаел къде са отишли. Всъщност никой не се и интересувал особено. Гилбертинците никога не са били богат или властен орден. Тъкмо обратното. Така че, когато манастирът във Франция бил изоставен, всички просто решили, че орденът се е разпуснал или е изчезнал.

— Но не било така — каза Бовоар, който също се взираше в плана.

— Не. Дошли тук. В онези времена все едно са били на Луната.

— Защо са дошли?

— Страх ги е било от Инквизицията.

— Но ако са били толкова бедни и незначителни, защо са се страхували?

— Защо се страхуват хората? Най-често всичко е в главите им. Няма нищо общо с реалността. Аз си мисля, че Инквизицията и пет пари не е давала за гилбертинците, но въпреки това те са избягали. За всеки случай. Това би могло да е нашето мото. За всеки случай. Exsisto paratus.[55]

— Никога ли не сте виждали това? — Бовоар посочи към скицата.

Брат Бернар поклати глава. Изглеждаше изгубен между линиите върху листа.

— Възхитително е — каза монахът и се наведе по-близо — да видиш реалния архитектурен план на отец Клеман. Чудно ми е дали е бил направен преди построяването на "Сен Жилбер", или след това.

— Има ли значение?

— Може би не, но единият би бил хипотетичен, а другият — реалност. Ако е бил направен впоследствие, значи показва всичко така, както е в действителност. А не както са си го представяли, защото после може да са си променили решението.

— Вие познавате манастира — каза Бовоар. — Как смятате?

В продължение на няколко минути брат Бернар стоя навел глава над пергамента. От време на време проследяваше мастилото с лилавия си от боровинките пръст. Няколко пъти изсумтя. Затананика си нещо. Поклати глава, плъзна назад пръста си и последва друга линия, друг коридор.

Накрая вдигна глава и срещна погледа на Бовоар.

— Нещо не е наред в тази скица.

Бовоар усети трепетно вълнение, frisson[56].

— Какво?

— Несъразмерно е. Вижте тук и тук…

— Зеленчуковата градина и пространството за животните.