Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 119
Перейти на страницу:

— Сложих му хак на компютъра — каза Мики.

— В смисъл, че…

— В смисъл, че можем да видим всичко, което пише през клавиатурата си. Имейли, социални медии, без значение.

— Еха — каза Майрън. — Кой го наблюдава?

— Спун.

Спун беше другият близък приятел на Мики — ако все още се смяташе, че и с Ема бяха просто „приятели“ — и беше от онези хлапета, на които добронамерено казваха (нищо чудно все още да им казват така) — леко смотани зубъри. Освен това Спун беше и невероятно смел.

— Как е той?

Мики се усмихна.

— Отново може да ходи.

— И да тормози всички останали — каза Ема. — Както и да е, той ще ни каже, ако се появи нещо важно.

Майрън не беше сигурен какво точно трябва да каже. Не му харесваше, че са прекрачили точно тази морална граница, но не беше в настроение да им чете лекции на тема лично пространство, а и най-важното, също така не искаше да пропусне евентуалната възможност да открие истината. Но границата си беше тънка. Патрик може и да не е Патрик. Патрик може би разполага с разковничето, което ще им помогне да открият другото изчезнало момче. От друга страна, беше ли оправдано да се шпионира един тийнейджър? Изобщо беше ли законно?

Майрън смяташе, че във всеки човек, който знае какво точно трябва да направи в подобна ситуация и може да прецени, без да му мигне окото, дали е редно да се шпионира, или не, има нещо донякъде съмнително.

Животът не е толкова черно-бял.

— Има още нещо — каза Ема.

— Какво?

Ема нервно погледна Мики.

— Какво? — отново каза Майрън.

Мики направи знак на Ема да продължи. Ема въздъхна и бръкна в дамската си чанта. Извади прозрачно найлоново пликче — от онези, които ти дават на летището, за да сложиш в тях тоалетните си принадлежности.

— Ето.

Ема подаде пликчето на Майрън. Той го вдигна във въздуха и го разгледа. В него имаше четка за зъби и няколко дълги косъма. Той отпусна ръка и след малко каза:

— Това да не са…?

Ема кимна.

— Взех четката за зъби от банята на Патрик — каза тя. — После се промъкнах през коридора и взех няколко косъма от четката за коса на Франческа.

Майрън запази мълчание. Просто стоеше и гледаше втренчено съдържанието на пликчето.

Мики се изправи. Ема също.

— Решихме, че може би ще искаш да им направиш ДНК тест или нещо такова — каза Мики.

Глава 25

Вече сме вътре в къщата.

Само двамата сме, Дебелия Ганди и moi. Зора пази пред вратата. Спътниците на Дебелия Ганди — двама от мъжете, които Майрън беше описал като „геймъри“, след като го беше посетил, и още един младеж, за когото е напълно възможно да е непълнолетен — са при него на двора.

— Приятелят ти Зоро — започва Дебелия Ганди.

— Зора.

— Моля?

— Името му е Зора, не Зоро.

— Не исках да го обидя.

Не отговарям нищо. Просто го гледам.

— Направих чай — казва Дебелия Ганди.

Не докосвам чашата си. Вместо това се замислям за младежа — онзи, който може би е непълнолетен. Във филмите лошите често казват как това е „просто бизнес“. Аз обаче почти никога не им вярвам. Без значение дали е добър, или лош, човек се стреми към онова, което го интересува. Повечето наркопласьори например употребяват стоката си. Хората от порноиндустрията, с които съм имал възможност да се запозная, са пристрастни към дейностите в тази сфера. Онези, които се занимават със силов рекет, рядко изпитват отвращение при гледката на нечие страдание или кръв. Всъщност почти винаги изпитват удоволствие.

Между другото, осъзнавам как всичко това важи и за мен, разбира се — без капчица ирония.

Какво целя да кажа? Дебелия Ганди може да разправя колкото си иска, че за него всичко това е просто бизнес и печалба, но аз не съм сигурен, че му вярвам. Чудя се дали зад дейността, с която е избрал да се занимава, се крие някакъв личен и не особено приятен мотив.

Чудя се дали не трябва да направя нещо по въпроса.

— Не мога да ти дам братовчед ти — казва Дебелия Ганди, — защото той не е при мен.

— Колко жалко — казвам.

Той не ме поглежда в очите. Това е добре. Страхува се от Зора. Страхува се от мен. Както сам каза, не иска да прекара остатъка от живота си, като постоянно се озърта наоколо. Точно затова вярвам в мащабното и прекомерно отмъщение. Това кара следващият враг да се замисли, преди да действа.

— Къде е той? — питам.

— Не знам. Никога не е бил при мен.

— Но Патрик Мур беше.

— Така е, да. Но не поради причината, която си мислиш.

Той се навежда напред и взима своята чаша чай.

Питам:

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)