Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Двете жени бяха придружени от пътници, Бойд, фотограф, при Ли и Черил, тонтехник, при Кони. Мъри беше инструктиран за обекта, но останалите не знаеха нищо, освен че бил добре запознат с похватите при следене, от което разбираха, че не бива да приемат нищо за дадено и че трябва много да внимават.
Бъртъл излезе от жилищния комплекс, зави на изток по „Удуей“, криволичеща, залесена улица, която после минаваше под кръстовището Уест Луп и се вливаше в Мемориал Драйв вече вътре в Мемориал Парк. Мъри потегли от паркинга пред друг жилищен блок, пусна две коли да минат между него и Бъртъл и после се пъхна в движението. Другите три коли на Кони, Ремберто и Ли бързо навлязоха в автомобилния поток откъм различни улици. Мъри веднага се обиди по радиото.
МЪРИ: „Добре, Кони, давай напред и застани пред него. Ако поеме към Уест Луп, оставаме след него. Ти обърни, когато можеш. Ако той се движи към центъра, откъсни се при първия удобен случай след съединяването с Мемориал“.
КОНИ: „Добре, потегляме“.
Тя тръгна и изпревари Мъри, а после и Бъртъл, заставайки пред него до следващия светофар и регулира скоростта си така, че да не пресича кръстовището без него. Когато светна зелено, потеглиха към следващия светофар, където хванаха зелен сигнал и минаха под Уест Луп. Продължаваха по „Удуей“, навлизайки в огромния Мемориал Парк, от чиито гъсти борове нощният град изглеждаше още по-тъмен. Изведнъж Бъртъл удари спирачки и зави от „Удуей“ преди Мемориал Драйв и навлезе по алеята към Хюстънската ботаническа градина и Природонаучния център.
МЪРИ: „Ремберто, Ли. Стойте си там. Не навлизайте след него. Това е за заблуда. Там няма изход. Няма да се срещне с никого там, още е рано. Опитва се да ни измами. Всеки да внимава за евентуално контра наблюдение — ще забележат, ако изпаднем в паника. Ремберто, свий напред по алеята Пикник Лейн и гледай да го подхванеш, ако той продължи към връзката с Мемориал, щом излезе оттук. Кони, Ли, ние тримата ще се пръснем и ще започнем да обикаляме по Мемориал, Норт Поуст Оук и страничното шосе. Ще го поемем, като излезе и се насочи на запад“.
За минута радиото замлъкна, докато всеки изпълни нареждането. Кони, която бе най-далеко напред, вече се връщаше и започваше първата част от обиколката си, а другите се въртяха наоколо. Беше все още рано вечерта и осветлението от фаровете беше достатъчно.
Бъртъл се появи едва след петнайсет минути и Ли го пое.
ЛИ: „При мен е, Мъри. Движим се по «Удуей»“.
МЪРИ: „Продължавай така. Аз ще го поема, ако тръгне по Луп. Ремберто, включвай се. Кони, свий и го изчакай. Ако се вирне на запад по «Удуей», един от вас да ми каже кой пръв ще го поеме“.
Отново тишина, докато разкъсаната група отново се подреди, за да се приспособят към маневрата на Бъртъл.
МЪРИ: „Добре, той е мой. Движи се по страничното шосе, в посока север. Качваме се по Луп“.
Всички го последваха, с различна скорост, от три различни посоки.
МЪРИ: „Насочваме се към естакадата. Отива на изток по… Кучи син! Отправя се на запад! На запад! Изгубих го, изгубих го… Той е… Кучия му син!“
РЕМБЕРТО: „Спокойно, Мъри. Аз го поех. Няма проблеми“. — Гласът на боливиеца беше спокоен и уравновесен. — „Сега сме по шосе №10, посока запад. Кажете ми, ако сте се наредили след мене, в случай че той отново тръгне по страничните шосета“.
ЛИ: „Аз съм пет коли след тебе, Рем“.
КОНИ: „Аз съм три коли след Ли“.
РЕМБЕРТО: „Удря спирачка… Не — не… Продължава. Премина по-наляво. О, господи, набира скорост“.
КОНИ: „Аз съм в лявата лента, Рем, но съм твърде далече да го различа“.
РЕМБЕРТО: „Той е зад кола с ремарке, виждат се ту червени, ту оранжеви светлини… удря спирачка… спирачка“.
КОНИ: „Добре… виждам го“.
РЕМБЕРТО: „Ли да стои вдясно. Имам чувството, че ще префучи през всички ленти и ще излезе веднага щом… Ето го!… Там отива!… Геснър! Геснър!“
ЛИ: „При мен е. Отклонението Геснър“.