![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Джини, обажда се Грейвър — каза той.
— О, здравей — отвърна тя и кой знае защо Грейвър бе изненадан от жизнерадостния й тон. Преди той да успее да каже нещо, тя рече: — Ако искаш да говориш с Дийн, боя се, че току-що го изпусна.
— Да, наистина трябваше да говоря с него.
— Съжалявам, но той излезе преди четири или пет минути.
— Случайно да знаеш как мога да се свържа с него сега?
— Не, всъщност дори не зная къде е отишъл.
Грейвър бе изненадан. Дали това често се случваше? Тя навярно долови учудването му.
— Ами, обадиха му се по телефона… и… той каза, че трябва да излезе за малко.
Грейвър чакаше.
— Невинаги го питам къде отива — нерешително добави тя.
— Имаш ли представа кога ще се върне?
— Не съвсем… Е, каза… „около два часа“, струва ми се.
Искаше да я попита дали й е известно кой се е обадил, но не му се щеше Бъртъл да разбере, че се е интересувал от това.
На другия край тя се колебаеше:
— Ами-и… да му предам ли нещо, да ти се обади например?
— Разбира се, би ли го помолила да ми се обади веднага щом се прибере? Кажи му, че няма значение колко е часът.
— О… добре, Маркъс. Непременно ще му предам това.
— Знаеш ли, Джини — рече Грейвър, — много съм ви благодарен, че с Дийн отидохте при Пеги Тислър. Знам, че не е било леко. Задължен съм ви.
— Беше нещо, което и без това щяхме да направим — каза тя. — Толкова ми е мъчно за нея.
Те побъбриха още малко, после Грейвър й пожела лека нощ и затвори телефона. За четвърти или пети път тази вечер той се молеше хората на Арнет да са били на място и в готовност. Едва устоя на изкушението да й се обади. Знаеше, че любопитната командна стаичка, в която бе влязъл рано тази вечер, навярно цялата бръмчи. Техният обект бе на ход.
Уморено започна да разчиства бюрото си и между листовете хартия откри пачка с изпратени по факса сведения, закрепени с тел бод и към тях бележка от Лара: „Тези дойдоха едно след друго, между 5:00 и 6:15“. Той сигурно ги беше избутал на няколко пъти, докато съставяше доклада за Тислър. Лара дори беше прикрепила червено прозрачно етикетче с „внимание“.
Той взе листовете и се облегна на стола. Сведенията бяха отговори на неговата справка за Виктор Ласт от сутринта.
30.
Те го подхванаха от момента, в който излезе от къщата. Четири коли, две само с шофьори, две с шофьор и по един пътник всяка. Три от колите бяха японски марки, четвъртата беше американска. Всички коли бяха светли на цвят, нито една нова или по-стара от пет години. Колите бяха шофирани от разнородните специалисти на Арнет Кепнър, които, за удобство при радиовръзките, използваха само малките си имена.
Кони беше четирийсет и две годишна жена, бивш детектив по сексуални престъпления към чикагската полиция. Преди три години се бе преместила в Хюстън, когато работодателите на мъжа й — в една машиностроителна компания — го прехвърлиха в местната дирекция. Майка на двама гимназисти, тя беше червенокоса, с ирландско чувство за хумор и сериозно отношение към работата си при Арнет.
Мъри беше на петдесет и седем години, преди четири години пенсиониран от армията, където бе прекарал цялата си кариера в различни отдели на военните разузнавателни служби. Мъри обичаше да носи маратонки, джинси и бели тениски, чиито ръкави навиваше и показваше мускулите си на тежкоатлет. Беше започнал да оплешивява, имаше удивителни синьо-зелени очи и добре подстригани посивели мустаци. Беше водачът на групата в момента.
Ремберто беше трийсет и две годишен боливиец, пристигнал в Щатите едва преди осем години в състава на подбран контингент от боливийски полицейски офицери, дошли във Вирджиния на специален подготвителен курс за детективи по наркотрафика. Ремберто научи бързо английски, прекара три години като таен агент в Ла Пас и из джунглите по долината на река Бени, предавайки съобщения по радиото за постоянно променящите се плантации на кока, които снабдяваха картелите в Колумбия. Той се ожени за дъщерята на детектив по наркотрафика и сега учеше в Юридическия факултет на Хюстънския университет.
Ли беше двайсет и осем годишна американо-азиатка, с чиято майка Арнет се бе запознали по време на една от обиколките й във Виетнам. Майката на Ли бе убита през 1971 година, за което Арнет разбра едва през 1978-ма, когато се опита да ги открие сред хаоса на американското оттегляне. Когато най-после намери Ли в едно католическо сиропиталище, цяла година тича, за да урежда формалностите по нейното осиновяване и после я доведе в Щатите. Ли беше учила предимно в държавни училища в щата Вирджиния, а сега подготвяше дипломната си работа по история на изкуството в Райс Юнивърсити.