![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Ремберто продължи по магистралата, подминавайки отклонението.
МЪРИ: „Ремберто, остани на магистралата. Той може да се появи там отново. Кони, по-бавно, сега ще те настигна. Ли, какво прави той? Хайде! Хайде, дете, какво прави той?“
ЛИ: „Минаваме през светофара на Геснър… не зави… Светофарът ме засече… Спряла съм… Ето го… връща се нагоре… връща се по №10… По дяволите! Направо лети, изчезва“.
КОНИ: „Хванах го. — Подобно на Ремберто, тонът й беше спокоен, разговорен. — Точно зад теб е, Ремберто“.
РЕМБЕРТО: „Той не напуска дясната лента… Боже мой… ще се напъха в ауспуха ми!“
МЪРИ: „внимавайте! Ще поеме по естакадата… Той отива…“
Във възможно най-последния момент, точно преди Бъртъл да се забие в колата на Ремберто отзад, те стигнаха до изхода на естакадата и Бъртъл се стрелна надясно, накланяйки се по стръмния завой и сви от магистралата по Сам Хюстън Толуей, в посока юг. Беше твърде късно за Кони да свие, но Мъри и Ли лесно го последваха сред потока коли. Беше добър ход от негова страна, изключително опитна маневра. Ремберто и Кони трябваше да прескочат следващия изход, за да не спират рязко и за да не се издадат при евентуално контрапреследване. Трябваше да продължат до следващия изход, като си сигнализираха, оставяйки коли между тях, един светофар ги раздели, после завиха по страничното шосе към естакадата и се вляха в движението след останалите.
Оттук нататък Бъртъл разигра друг номер. Шосето беше широко, дълго и право и Бъртъл се опита да се уедини. На Мъри му беше най-трудно да се справи с тази тактика. Движението беше по-оскъдно и по-подредено по това ново шосе. Бъртъл намали скоростта и изчака, докато група коли премина край него и той се оказа доста изолиран по цялото протежение на пътя. Движеше се така известно време и после изведнъж спря на банкета точно преди един от изходите, които бяха на равни разстояния. Ако някой го следваше много отблизо, трябваше да продължи по шосето, а от своята удобна позиция той ясно виждаше следващите два изхода и можеше да забележи всяка кола, която се отделяше от пътя.
МЪРИ: „Спрял е на банкета точно след «Ричмънд». Излиза, вдига капака на колата. Ли, ние продължаваме. Ремберто? Кони?“
КОНИ: „Излизам при «Роджърдейл»“. — Това беше изход една миля преди Бъртъл. Той изобщо не можеше дори да види, че свиват.
РЕМБЕРТО: „Аз съм зад нея, излизам при «Брайър Форест»“.
КОНИ: „По «Роджърдейл» съм, наближавам «Ричмънд». Виждам го там горе, вдигнал капака… Гледа по шосето надолу към Ли и Мъри. Ремберто. Свий в някоя от съседните улици тук. Той е точно при един изход. Спирам до бензиностанция“.
Последва тишина за малко, докато Бъртъл продължаваше да гледа надолу по шосето, наблюдавайки двата изхода. Най-после затвори капака.
КОНИ: „Добре, доволен е, пусна капака; сега се движи. Ремберто, отделя се вдясно пред мен. Спуска се под шосето, връща се… Пак минава отдолу… Не, почакай, даде мигач, но не зави… Остава по «Паркуей»… все по «Паркуей»“.
Бъртъл беше много добър, объркваше и четирите „опашки“, макар че никой от тях не бе успял да разбере дали ги е подушил. По всичко личеше, че не знае за тяхното присъствие. Въпреки това играта продължаваше, из целия южен район на града, пресичайки квартали и магистрали, през една, две, три, четири, пет огромни естакади, които ги отведоха на запад, а после на север, след това неочаквано се насочиха право в центъра и отново рязко се втурнаха обратно, за да поемат пак по шосе №10 и, просто невероятно, отново по Сам Хюстън Толуей. После за всеобщо изумление той изведнъж спря встрани на същия надлез, както преди, и пак вдигна капака на колата.
Този път Кони и Ли минаха край него, а Мъри и Ремберто спряха на страничното шосе. Когато Бъртъл отново се качи в колата, тръгна по страничното шосе, обърна посоката под главния път и се насочи към града по „Ричмънд“.
МЪРИ: „Е, младежи, това е нещо различно. Нещо ще стане. Кони, Ли, къде сте?“
КОНИ: „Излезли сме от Толуей при Белеър към югозападната магистрала. Дръжте ни в течение и ще пресечем към вас веднага щом можем“.
Пътуването по „Ричмънд“ беше без отклоняващи маневри от страна на Бъртъл. Караше съвсем примерно, точно под максимално допустимата скорост, нито веднъж не премина светофар на жълта светлина. Но това беше опасно заблуждение. Сега бяха останали само две коли и те не можеха дълго да го следват. Ремберто го изпревари.