Градината на Рама [bg]

— То казва „Здравейте“ и „О-о-о, изглеждате любопитно“ — преведе Орелът.

— Как разбрахте? — запита Никол, която не беше в състояние да отдели поглед от фантастичното същество. Неговите два края, единият яркочервен, другият сив, сега бяха вплетени един в друг. И двата бяха притиснати към прозореца на превозното средство.

— Моят колега в другото возило превежда, а после се свързва с мен… Искате ли да му отговорите?

Умът на Никол беше изпразнен. Какво да кажа? — помисли си тя. Погледът й не се откъсваше от необикновените бръчки и издутини по краищата на чуждоземеца. На всеки един от тях имаше поне по половин дузина отличителни белези, включително чифт бели процепи на червеното „лице“. Никой от цветовете му не приличаше на нещо, което Никол някога е зървала на Земята. Тя мълчаливо го гледаше и си спомняше многото разговори, водени между нея, Ричард и Майкъл, за това, какво ще попитат, ако някога успеят да влязат в пряк контакт с разумно извънземно същество. Но никога не сме си представяли ситуация, подобна на тази.

Още мехурчетата се полепиха по прозореца срещу нея.

— Нашата родна планета е възникнала преди пет милиарда години — преведе Орелът. — Нашите две звезди са се стабилизирали един милиард години по-късно. Нашата система включва четиринадесет големи планети, на две от които се е развил някакъв вид живот. На нашата планета, която се състои от океани, има три разумни вида, но само ние сме космически вид. Започнахме да изучаваме космоса преди малко повече от две хиляди години.

Никол се почувства засрамена от мълчанието си.

— Здравейте… здравейте — изрече на пресекулки. — Приятно ми е да се запозная с вас… Нашият вид е космически едва от триста години. Ние сме единствените високоразумни организми на планета, две трети от която е покрита с вода. Топлината и светлината идват от една-единствена, стабилна жълта звезда. Нашата еволюция е започнала във водата преди три или четири милиарда години, но сега ние живеем на сушата…

Никол спря. Другото същество — двата му края все още бяха преплетени един в друг — сега стоеше прилепено с цялата си телесна повърхност към прозореца, така че физическата му структура да може да бъде видяна по-ясно. Никол разбра. Тя се изправи до прозореца и бавно се завъртя. След това протегна ръце напред и размърда пръсти. Последваха нови мехурчета.

— Имате ли алтернативно проявление? — преведе Орелът след няколко секунди.