Златният бряг [bg]

През последните няколко седмици често изпращах секретарката си в Ню Йорк до Градската библиотека да събира информация за мистър Франк Белароса. От статиите във вестници и списания, с които се връщаше, успях да науча някои интересни факти за прочутия бос на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк. А именно: неотдавна се е преместил да живее в едно имение на Лонг Айлънд. Но това го знаех. Открих също, че притежава един сервиз за лимузини и няколко цветарски магазина, които, предполагам, не оставаха без работа покрай погребенията, които им предоставя. Притежава компания за извозване на смет, компания за доставки по ресторантите, строителна компания, с която вероятно си имах работа аз, и „ХРХ Тракинг кампъни“, която беше официалният собственик на Алхамбра.

Вероятно тези са предприятията, от които идват законните пари. Но аз имам силните подозрения, също както и областният прокурор, че Франк Белароса е съдружник или собственик на няколко други предприятия, които не са регистрирани в „Бетър Бизнес бюро“.

Но можеше ли да купи Станхоуп Хол? А ако го купи, щеше ли да живее там? Какво възнамеряваше да прави този тип?

Върнах се вкъщи и взех куфарчето си от кабинета. Тъй като закъснявах, а на гарата трудно се намираше място за паркиране, помолих Сюзън да ме закара до влака.

По пътя нататък тя попита:

— Случило ли се е нещо тази сутрин?

— О… не. Просто се бях замислил.

Когато пристигнахме на железопътната гара в Лоукаст Вели, до влака оставаха още няколко минути.

— Кога ще се върнеш? — попита Сюзън.

— Ще хвана влака в четири и двайсет.

Това на езика на пътниците означава, че ако не се случи някаква ужасна катастрофа по железопътните линии на Лонг Айлънд, ще бъда на гарата в Лоукаст Вели в пет и двайсет и три минути.

— Ще си хвана такси до вкъщи.

Това на езика на съпрузите означава: „Ще дойдеш ли да ме вземеш?“

— Ще дойда да те взема — каза Сюзън. — А още по-добре, защо не се срещнем в „Макглейдс“ и ще ти поръчам едно питие. А може дори й вечеря, ако си в по-добро настроение.

— Звучи добре.

Сюзън беше самата любвеобилност през последните няколко седмици и аз не знаех дали това беше резултат от великденските ми щуротии, или се дължеше на факта, че мечтата й да премести конюшните върху своята собственост се сбъдваше. Някога разбирах противоположния пол, когато бях по-млад, на около пет или шест години, но те станаха по-малко разбираеми, през последните четирийсет години.

— Градината ти изглежда добре — казах аз.

— Благодаря. Не знам защо досега не сме садили зеленчуци.

— Може би защото е по-лесно да ги купуваш в кутии.

— Но е вълнуващо да ги наблюдаваш как растат. Чудя се какви ли са?

— Не си ли им поставила бележки? В табличката на всеки разсад имаше бележка.

— Ах. Какво да направя?

— Нищо. Те сигурно знаят какви са. Но мога да ти кажа, че имаш radicchio, босилек, зелен пипер и патладжан.