Игра със смъртта [bg]

— Къде е тя, Марк? — попита Джо.

От другата страна на линията последва тишина. После се чу:

— Как ме намери?

— Не беше лесно. От службата ти с огромна неохота ми съобщиха новия номер на мобилния ти телефон. Сменил си го преди два дни. Защо, Марк?

— Звънят ми страшно много досадници. Така е с всички колеги от бранша.

— И си взел двуседмичен отпуск от телевизионната компания.

— Уморен съм. Реших да отскоча тук, във Флорида, да се попека на слънце.

— Или си се сетил, че ще те издирвам.

— Наистина, Джо. Едва ли бих си дал целия този труд, за да те избегна.

— Според мен не би се поколебал. Къде е Ив, Марк?

— Нямам представа.

— Тя не знаеше адреса на приюта. Отне ми цели петнадесет минути да изтръгна информацията от Исли. А Ив е успяла да проникне там и да отмъкне детето. Събрах две и две и стигнах до теб, Марк.

— Смяташ, че Исли ми е казала къде се намира приюта ли?

— Смятам, че знаеш къде е заровен всеки труп в този град.

— Много мрачно твърдение.

— Къде е тя, Марк?

— Вложил съм доста време и усилия в тази история. Ив не желае да знаеш къде се намира.

— Ще я открия.

— Но ще се наложи да я издириш без моята помощ.

— Не е съвсем така. Ще стигна или до нея, или до теб. Повярвай ми, за теб е по-добре да намеря Ив.

— Заплашваш ли ме, Джо?

— Точно така. Къде е тя?

— Да кажем, че следва дирята на Дом.

— Каква диря?

— Това го знам аз, а ти трябва да го разбереш — отговори Марк с кадифен глас. — Не обичам да ме заплашват, Джо — завърши той и затвори.

Джо се облегна на стола; струваше му се, че е измръзнал до кости.

Господи.

Не биваше да се оставя на страха. Просто трябваше да я намери. Щеше да тормози Марк, докато изтръгне и последната капка информация от него.

Отново набра номера на журналиста.

Просто трябваше да я намери.