Игра със смъртта [bg]

Преди Ив да успее да отговори, джипът на Сара пое.

Тя се качи в колата и се отправи към къщи.

Сара имаше тежък характер, но не толкова лош, колкото на Ив й се стори в началото. Беше работила неуморно, до изтощение и щеше да спи едва няколко часа, преди утре да се захване отново със задачата. Очевидно децата я умиляваха. Може би щеше да успее да я убеди да продължи търсенето още няколко дни и…

Мобилният й телефон иззвъня.

— До късно работиш — чу гласа на Дом. — Не започваш ли да се престараваш?

— О, Господи. Събуди ме.

— Не и ако не си заспала на волана.

Не биваше да се паникьосва. Вероятно той гадае.

— Не си се обаждал от известно време. Надявах се да съм се отървала от теб.

— Само от няколко дни. Доставя ми удоволствие да наблюдавам колко се стараеш да откриеш прекрасното сопрано.

— Блъфираш. Представа нямаш къде се намирам.

— Известно време беше така. Измъкна се от Атланта доста тихо. Но знаех, че е въпрос на време да идентифицираш моето сопрано. Трябваше само да те насоча към дома на Деби Джордан.

— Не съм ходила в дома й.

— Но един от хората на Логан го стори. Лесно бе да ги проследя обратно, а после самият Логан ме отведе при теб. Той ли ти помогна да се измъкнеш от Атланта?

— Представа нямам за какво говориш.

Мъжът се засмя.

— Опитваш се да го предпазиш. Не се сърдя на Логан. Той прави ситуацията още по-интересна. Но признавам, че останах озадачен, когато не се появи на вратата на скърбящия вдовец, за да го разпиташ лично. Трябваше обаче да се досетя, че не би направила очевидното. Да прибегнеш до услугите на Сара Патрик, е гениално хрумване. Жалко, че обходихте неподходящи места.

— Ще я намеря.

— Надявам се да не е съвсем скоро. Преследването ми доставя удоволствие.

— По дяволите! Кажи ми къде е тя. Нали искаш да я намеря?

— Още не. С всеки изминал ден ставаш по-уморена, по-напрегната, по-сърдита. Искам това да продължава.

— Ще я намеря утре.

— Това би ме разочаровало. Ще ми се търсенето да продължи поне седмица.

— Тогава защо не я изровиш и не я заровиш някъде другаде?

— О, преместването на труп е най-грубата грешка, която убиец би допуснал. Има опасност да ме разкрият, да оставя улики. Какво ли не. Не. По-добре ще е да те забавя. Споменах ли ти колко ми допада идеята да водиш Джейн навсякъде със себе си? Тя е при теб и сега, нали?

Ив не отговори.

— Ставате вече по-близки, а? По-големите деца са по-умни. Човек разговаря с тях. Бони беше прекалено малка, за да…

— Млъкни.

— Виждаш ли колко си напрегната. Сегашното преследване е страшно вълнуващо. Започвам да се питам дали малката Джейн не е излишна. Ако я убия, това безспорно ще те забави.

— Ще ме накара да спра.