Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Не. Ще си ми достатъчно ядосана, за да продължиш. Гневът и тъгата вършат почти същата работа като страха.
Проклет вампир.
— Ще затворя.
— Хрумна ми да се занимая с момиченцето тази нощ.
Ръката й стисна слушалката още по-силно.
— Да. Това ще те забави. Погледни в огледалото за обратно виждане.
Фарове.
— Виждаш ли ме?
— Не си ти. Един от телохранителите на Логан ни следва цял ден.
— Загуби ви дирите при последното място, което претърсвахте. Но аз се чувствах длъжен да ти правя компания.
— Лъжеш.
— Колко време ти трябва, за да стигнеш до вкъщи?
Тя не отговори.
— Най-добре да побързаш.
Ив натисна педала на газта.
— Да, време е да се занимая с Джейн.
Блъфираше.
Господи, колата зад нея също ускори ход.
Сърцето й биеше така диво, че я болеше.
По-бързо.
Още десет преки до къщата.
Дали фаровете се бяха приближили?
Да.
Взе завоя на две колела.
Джейн промърмори нещо на задната седалка, когато колата поднесе.
— Споменавал ли съм ти някога как убивам децата? Правя го бавно, защото всяка тяхна емоция е кристалночиста и е същинска песен. Единствено те заслужават бяло. У тях няма страх и болка, както е при възрастните. Дали Джейн ще е така смела като Бони?
Искаше да го убие.
Четири преки.
— Чувам дишането ти. Доста си изплашена.
Светлината на фаровете в огледалото за обратно виждане я заслепи.
Изпусна слушалката върху седалката.
Натисна още по-силно педала на газта.
Портите се показаха отпред.
Дистанционното. Трябва да ги отвори.
Те се разтваряха прекалено бавно. Колата се намираше съвсем близо до нейната.
Префуча през портата. Нагоре по алеята.
Светлините продължаваха да са зад нея. Минаваха през портата.
Спря рязко пред вратата на къщата и гумите изсвистяха. Натисна клаксона.
Господи! Дано някой дойде преди…
На прозореца се почука. Към стъклото се притискаше лице.
— Госпожо Дънкан? Добре ли сте? Хърб Букър.
Тя свали стъклото.
Светлината на фаровете от спрялата зад нея кола все още се отразяваше в огледалото. Шофьорската врата беше отворена.
— Ив?
Джейн се бе надигнала сънена.
— Всичко е наред. — Стисна още по-здраво волана. — Това твоята кола ли е, Хърб?
— Разбира се. Зад вас съм цял ден. Нещо не е наред ли? Притесних се, когато вдигнахте скоростта.
Тя бавно вдигна слушалката до ухото си.
— Дяволите да те вземат.
— Пошегувах се.
След тези думи затвори.
— Изглеждаш като пребита. — Очите на Сара внимателно обходиха лицето на Ив. — Добре ли си?
— Не спах добре. Ти как си?
— Чудесно. Монти и аз сме свикнали да ставаме само след няколко часа сън.
Ив извади картата.
— Вчера се занимавахме с терените на юг от църквата. Днес смятам да прегледаме местата на запад. — Посочи района на картата. — Първо това. Езерото Горска светлина.
— Сигурна ли си? Доста обширен терен. Трябва да посочиш най-желаното място — посъветва я Сара. — Разполагаш с времето ми до полунощ.
— Няма ли да промениш решението си?
— Не. — Сара се извърна и подхвърли каишката на Монти на Джейн. — Хайде, хлапе. Трябва да започваме.
Ив я погледна отчаяно. След вчерашния ден търсенето й се струваше безплодно. Защо го правят? Само за да забавляват онзи негодник ли?
Не. Правеха го по същата причина, която движеше Ив в началото — вероятността Дом да е допуснал грешка.
Господи, дано е допуснал грешка.
— Трябва вече да спираме — промълви Сара тихо. — Съжалявам.
Ръцете на Ив се свиха в юмруци.
— Не е възможно вече да е полунощ.
— Един и половина е.
Направи знак и Монти скочи в джипа.
— Редно е да ти благодаря за извънредното време — пророни Ив смазано.
— По-скоро си готова да ме заплюеш в лицето.
— Не е вярно. — Ив се чувстваше раздразнена, но не винеше Сара за работата й. Жената се труди от зазоряване досега; спираше колкото Монти да отдъхне малко и да пие вода. — Ще ми се само да отстъпиш и да ми дадеш още един ден.