Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 224
Перейти на страницу:

Брокерът по недвижимите имоти погледна адвоката и попита:

— Нали не си гласувал за Майкъл Дукакис?

Беше си явна провокация.

— Гласувах и пак ще го направя — отговори адвокатът и думите му бяха посрещнати с кикот и престорен смях. Адвокатът беше един от двамата присъстващи демократи. Буш владееше окръг Форд с шейсет и пет процента.

Другият демократ, един от дядковците, смени темата с въпроса:

— Кога ще внесат в съда описа на имуществото на Хъбард? Трябва да знаем какво включва, нали? Така де, седим тук, клюкарстваме и се дърлим за завещанието му, за наследството и така нататък. Нямаме ли право като граждани, данъкоплатци и бенефициенти по силата на Закона за свободния достъп до информацията да знаем на колко точно възлиза имуществото? Според мен имаме.

— Не е твоя работа — каза търговецът.

— Може би, обаче наистина искам да знам. Ти не искаш ли?

— Не ме интересува — отговори търговецът и това го превърна в прицел на подигравки.

Когато смехът утихна, адвокатът каза:

— Управителят на завещанието е длъжен да подаде опис на активите, когато съдията му нареди. Законът не постановява краен срок. Само предполагам, но при толкова голямо имущество управителят на завещанието ще получи много време, за да намери всички и да възложи оценката.

— Точно колко голямо?

— Колкото всички говорят. Няма да знаем със сигурност, докато управителят не подаде документи.

— Не се ли нарича изпълнител?

— Не и ако изпълнителят напусне, както в този случай. Тогава съдът назначава управител, който да извърши дейността. Новият човек е адвокат от Смитфийлд и се казва Куинс Лънди, стар приятел на съдия Атли. Мисля, че е пред пенсия.

— И му плащат от наследството?

— Че откъде другаде?

— Добре де, като цяло на кого се плаща от наследството?

Адвокатът се позамисли и отговори:

— На адвоката по наследството, който засега е Джейк, но не знам дали ще остане. Носи се слух, че вече му е дошло до гуша от адвокатите от Мемфис и обмисля дали да не се откаже. На управителя също се плаща от наследството. На счетоводителите, на оценителите, на данъчните консултанти, на такива хора.

— Кой плаща на Систрънк?

— Предполагам, че е сключил договор с онази жена. Ако тя спечели, той ще получи процент.

— А защо Руфъс Бъкли се е присламчил към делото, по дяволите?

— Той е местният съветник на Систрънк.

— Хитлер и Мусолини. Искат да оскърбят всеки един жител на окръг Форд.

— Явно е така.

— И ще бъде процес със съдебни заседатели, нали?

— О, да — отговори адвокатът. — Явно всички искат процес със съдебни заседатели, включително съдия Атли.

— Защо съдия Атли?

— Просто е. Защото така сваля бремето от плещите си. Не се налага той да взема решението. Ще има големи победители и катастрофално победени, а когато присъдата е произнесена от съдебното жури, никой не може да вини съдията.

— Залагам десет към едно, че журито ще отсъди срещу тази жена.

— Да почакаме — каза адвокатът. — Да дадем на съдия Атли няколко месеца да подреди нещата по местата им, да организира всичко, да планира и да се подготви за процес. После точно преди началото на процеса ще направим залагания. Много ми е приятно да ви прибирам парите. Колко станаха — вече четири поредни Суперкупи, нали?

— Откъде ще намерят дванайсет души, които не знаят нищичко за случая? Всичките ми познати имат мнение и бъдете сигурни, че всеки чернокож в радиус от сто мили се е присламчил да отмъкне нещо. Доколкото чувам, Систрънк иска да премести процеса в Мемфис.

— Процесът не може да се мести извън щата, глупако. Поискал е просто смяна на мястото.

— Нали и Джейк се опита да премести процеса срещу Хейли в по-подходящ окръг с повече чернокожи съдебни заседатели?

— Така е, но съдия Нуз отказа. Само че делото „Хейли“ беше много по-голямо от това.

— Може би. Залогът не бяха двайсет милиона долара.

Дядката демократ попита:

— Смяташ ли, че Джейк може да спечели делото за тази жена?

Всички се умълчаха за секунди и впериха поглед в адвоката. През последните три седмици поне четири пъти му бяха задавали този въпрос, седнали на същата тази маса.

— Зависи — каза той сериозно. — Ако Систрънк е в съдебната зала, няма начин да спечелят. Ако е само Джейк, му давам петдесет процента шанс. — И това от адвокат, който не бе влизал в съда.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)