Червената лястовица [bg]

Бенфорд се върна в спалнята и издърпа чекмеджето на нощното шкафче. Никакви книги, порно, вибратори или вазелин. Под парче филц намери лист хартия с дълъг списък ръчно изписани дати и часове: 5 юни, 21,00, 10 юни, 22,00, 30 юни, 21,30. График за предаване на радиосъобщения. Тя вероятно носеше лаптопа и шифровъчната карта със себе си. Стандартно разписание на срещи с водещия офицер от руското консулство в Ню Йорк. Проникване в подводничарската програма. Бенфорд затвори чекмеджето и тръгна надолу по стълбището, за да каже на Нейт.

Той пък току-що бе приключил с проверката на дъната на другите чекмеджета, но не откри нищо. Нави хелиокопието, за да го занесе горе и да го покаже на Бенфорд. Като излезе от вратата, застина. Дженифър Сантини стоеше в хола и го гледаше. В краката ѝ имаше брезентов сак. Нейт осъзна, че те всъщност никога не са я виждали преди. Хм. Тя тренира. Вдига тежести. Взима стероиди. Очевидно току-що се връщаше у дома от фитнеса. Защо не беше на работа?

Дженифър беше към четиридесетте, със среден ръст. Носеше много тесни шорти от ликра, изпънати от крака като дървесни стволове. Ръцете, раменете и вратът ѝ бяха покрити с възлести мускули, линията на челюстта ѝ бе изпъкнала. Носеше горнище, което покриваше не женски гърди, а гръдни перки с размер на чинии за хранене със зърна. Имаше яркозелени очи и белтъци, синеещи от здраве и виталност. Лицето ѝ беше като изсечено около устата и острия прав нос. Челото ѝ беше дълбоко прорязано от смръщването, плъзнало през лицето ѝ. Червената ѝ коса бе плътно зализана по главата, вдигната на конска опашка, куршум, торпедо, екшън фигура, кросоувър SUV[91] със сглобени как да е части. В този финален момент на оценка Нейт забеляза, че тя има хубави женски ръце, с маникюр, лакиран в светлорозово. Беше боса и стъпалата ѝ бяха хубави и нежни, със същия светъл лак на ноктите. Звукът от тежкото тропане на Бенфорд надолу по стълбището подтикна Дженифър към движение, заслепяващо и бързо, срещу Нейт. С огромна сила тя запрати лампата от страничната масичка по него, като същевременно скъси дистанцията с два дълги разкрача. Нейт се сниши и избегна лампата, която се разби в стената зад него, но като се изправи, се озова лице в лице с нея. Тя притисна гърлото му с твърдата си като камък ръка, избутвайки го назад към дневната, докато му нанасяше унищожителни помитащи удари с другата си свободна ръка. Нейт постави и двете си ръце върху нейните и забута. Нищо.

Удари я по ръката, но тя остана вкопчена в него, притискайки гърлото му с ръце, които приличаха на тези на Шварценегер, а от китките надолу бяха досущ като на Грейс Кели. Нейт я фрасна по лицето, но юмрукът му се плъзна по бузата ѝ без никакъв очевиден ефект. Лицето ѝ беше на сантиметри от неговото, а зъбите ѝ бяха оголени от напрежение. Нейт очакваше всеки миг да отхапе устните му. Докато тя продължаваше да го налага с остри извиващи се крошета, няколко безумни несвързани мисли преминаха през ума на Нейт: (1) Какъв късмет да сгащи единствената руска шпионка в света, която да не е счетоводител на дружеството на орнитолозите. (2) Какво, за Бога, си мислеха мъжете в работата ѝ за нея, когато сядаше на бюрото си всяка сутрин. (3) Що за секс прави този киборг, ако изобщо прави такъв. После, абсурдно, Нейт се запита какво прави Доминика в същия този момент, къде ли е? Неизразима тъга нахлу в него, като си помисли, че тя може би е мъртва, и главата му отскочи от стената, гърлото му се сви и той осъзна, че тази анормална твар е част от машината, която я е убила.

Бенфорд се появи на долната площадка на стълбището и застина неподвижно от изумление. Дженифър погледна за миг тантурестия, рошав мъж — той щеше да е за десерт след главното ястие — и Нейт заора обувката си в пищяла ѝ и стъпи с всичка сила върху хубавото ѝ, розово като на Лолита стъпало, което я накара да разхлаби хватката си с няколко сантиметра, и той се изплъзна странично от приковаващата го ръка и изрита с всички сили подутината в шортите между краката ѝ с предницата на обувката си. Дженифър изсумтя като мъж, хвана се с две ръце и се срина тежко на пода, после се просна настрани и се преви надве.

Бенфорд погледна Нейт, после обратно към звяра на пода. Нищо в неговата тридесетгодишна кариера на лов на къртици, преследване на шпиони, залагане на примамки на агенти не приличаше на това. Особено пък сега, когато Дженифър изненадващо седна с изправен гръб, като неукротим сериен убиец на летен лагер до езерен бряг. Тя взе дървената остъклена масичка за кафе, поставена пред дивана, и я метна през стаята по Бенфорд, застинал до долното стъпало на стълбището. В него се събуди някакъв задрямал инстинкт, някакъв скоростен изблик — вероятно пазен в резерв от двете му години като мениджър по екипировката на отбора по гребане на „Принстън“ в края на 60те — и той драсна обратно по стълбите тъкмо когато масичката удари абсолютно същото място, на което бе застанал, разбивайки дърво и стъкло и избивайки две яки колонки от балюстрадата. Бенфорд не спря да тича нагоре по стълбите, докато не се скри на площадката на втория етаж.