Игри за милиарди [bg]

— Ти вярваш ли, че е истина?

— Може и да е. Не знаем обаче кой е източникът. Този тип Чарлс е неясна величина. Не разполагаме с нищо, което да доказва или опровергава думите му.

Морган почувства нужда да даде и своя принос и каза:

— Убеден съм, че Чарлс не лъже.

— Така ли?

— Всъщност предполагам, че Чарлс е Тед.

— Кой? — попита Уолтърс. Не му харесваше да разговаря с този обикновен детектив и не полагаше усилия да скрие чувствата си. Морган беше много под нивото му, тъй като той беше шефът в края на краищата.

— Тед — повтори Морган. — Приятелят от Принстън, който е завел Джак във фирмата. Тед е гарантирал за него. Именно благодарение на Тед Уайли е бил назначен на работа. След като Джак си тръгнал с парите на старицата и един милион, за да мълчи, Тед останал с пръст в устата.

— Защо мислиш така?

— Не знам. Интуиция.

— Не ти плащаме за интуиция — тросна се Уолтърс.

— Имаше нещо в начина, по който разказа тази част от историята. Интонацията, колебанията, паузите. Не знам. Той е Тед, сигурен съм.

Уолтърс се облегна на стола си и се намръщи скептично.

— Нещо друго? — попита. — Имам предвид факти?

— Да. Чарлс даде дати, имена, доста подробности. Което може да се обясни само по един начин — бил е в „Примо“ по същото време, по което и Джак.

— Това ли е всичко? — попита Уолтърс. Сключи ръце зад тила на голямата си глава и качи крака на бюрото. Направи се на отегчен. Това беше любимият му номер — карай ги да се потят, тъпчи ги, отнасяй се с тях с безразличие, принуждавай ги да казват повече, отколкото са искали.

— Има и още нещо — отговори Морган и погледна Уолтърс право в очите. Дотогава не го беше виждал лично, но определено беше чул слуховете, че е тип с мокасини на „Гучи“, на когото много му се искаше да изглежда твърд. Изглежда, бяха истина. — Попита ме дали искате Джак да пострада сериозно, или само да го унизите. За него това беше важно.

— И ти какво му каза?

— Че добре ще го подредите. Хареса му да го чуе, мистър Уолтърс. Много му хареса. Чарлс, или Тед, или който и да е, наистина има зъб на Джак — добави Морган.

Уолтърс се замисли и погледна към Белуедър.

— Ти какво мислиш? — попита, без да е сигурен, че иска да чуе отговора. Обвинението в убийство беше съвсем нов елемент с непредсказуеми, вещаещи проблеми последствия, но вече бяха твърде обвързани с Джак, за да се откажат. Бяха подписали договор. И досега той беше присъствал на всяка тяхна стъпка, докато раздаваха подкупи във Вашингтон.

След малко Белуедър предположи:

— Джак може да се окаже нещо различно от представите ни. В зависимост от гледната точка или сме го надценявали, или сме го подценявали.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Въпросът е има ли за какво да се безпокоим — Белуедър се оттласна от стената и закрачи из кабинета. — Ако е вярно, значи Джак е коварен и много опасен измамник.

— Да, а ако успеем да докажем всичко, ще стане значително по-безопасен.