Игри за милиарди [bg]

— Добре — отговори колегата от базата. — На бас на двайсетачка.

Беше се превърнало в игра за екипа. Ева идваше за малко, тръгваше си след два-три часа, бърза целувка на вратата и после продължаваше към Ню Йорк. Не беше оставала за цяла нощ. Доколкото можеха да преценят, нямаше никакъв секс, освен ако Джак и Ева не си падаха по бързите изпълнения.

Наблюдаващият извади бинокъла и го намести пред очите си. За негова радост Ева беше с много къса пола, разкриваща чудесни бедра и дупе, и прилепнало боди, което очертаваше пищния й бюст. Видя я как се наведе, за да вземе нещо. „Още малко! Още малко, момиче!“ — промърмори на глас, докато напрягаше очи да види по-добре. Мигът му се стори безкраен.

После тя отиде до вратата бързо и уверено. Джак явно я очакваше — кратка целувка и тя влезе, понесла две кутии с пица и малък сак. Гъби и сирене за нея, нещо с повече месо за него. Отидоха направо в трапезарията, където ги очакваха няколко вече отворени бутилки вино. Това би трябвало да създаде нужното настроение.

— Познай какво носи — каза наблюдателят на колегата си във вана.

— Какво?

— Сак.

— Така ли?

— Черен сак с багаж. Печеля баса. С Джак ще омачкат чаршафите.

— Почакай още малко. Да видим.

— Чудесно! Да видим! — засмя се другият. След още два часа вратата се отвори и Ева излезе със сака в ръка. Наблюдателят сега се беше прикрил в някакви храсталаци на метри от вратата. Изруга мислено и се заслуша.

— Сигурен ли си? — попита Ева. — Срещата ми е чак към обяд.

— Сигурен съм — отвърна Джак след дълга пауза.

— Защо, Джак? Не съм свикнала да се хвърлям в краката на мъжете. Определено не обичам да ме отблъскват.

— Съжалявам. Просто не съм готов.

Наблюдателят не виждаше лицето на Ева, но си го представяше. Беше сигурен, че гледа Джак в очите с изражение на границата между обида и срам.

— Заслужавам по-добро обяснение — добави тя с отчетлив хлад в гласа.

— Нямам такова.

— Положи усилия, Джак.

— Добре, ще опитам. В миналото прибързвах няколко пъти и после съжалявах.

— Аз не съм миналото, Джак.

— Знам.

— Няма да предложа пак.

— Не те обвинявам. Когато му дойде времето, ще съм готов да се боря за това.

Последва дълго мълчание. Дебнещият в храстите реши, че Ева се колебае между желанието да каже на Джак да върви по дяволите и да се облее в сълзи. Кажи му, че е пълен идиот, искаше му се да й подскаже. Изпищи, изритай го, изкрещи му колко го мразиш. Изведнъж го обзе ненавист към Джак. Горката Ева! Как можеше да й причини такова нещо?! Изобщо как бе възможно мъж да отблъсне такава фантастична жена?

Видя как Ева се обърна и тръгна към колата си. Токчетата й затракаха гневно по асфалта. Качи се, затръшна вратата и потегли с мръсна газ.

Джак изчака да се отдалечи, после се прибра и затвори пътната врата.