Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Дезмънд?! - повтори Катя.
Той поклати глава.
- Не съм Дезмънд. Съжалявам, че ти го казвам чак сега. Истинското ми име е Мокеле-Оно. Окото на ястреба. Аз съм борец.
„К’ъв борец си ти бе, да ти еба майката!“, изруга наум Катя и плъзна ръка в джоба на палтото си.
- Не прави глупости, Кейт! - предупреди я той, като пристъпи към нея. - Спокойно! Тия не се шегуват, дай това тук.
Той измъкна револвера от ръката й и го прибра в своя джоб. После я загърна с палтото, почти грижовно.
- Копеле! - просъска тя.
- Другари, оставете ни сами! - обърна се Мокеле-Оно към останалите.
Сенките им безшумно изчезнаха зад сандъците, струпани безразборно наоколо.
- Слушай, Кейт - рече той, като сложи ръце на раменете й, - много добре ме чуй: ти свърши страхотна работа за революцията и трябва да се гордееш.
- Майната ти! - извика тя. - Дреме ми на мен за твоята революция!
- Знам - кимна той. - Ти идваш от Източна Европа. Вие там ебахте майката на социализма. Не остана нищо свято. Компрометирахте цялата идея! Обаче виж какво се получи. Превърнахте се в слуги на Запада. Обслужващ персонал. Независимо дали се врътка- те на пилон, или пред компютър. Дай долар, ще ти покажа путка - е това се изчерпва цялата ви философия. Е, харесва ли ти да си показваш путката на всеки срещнат? Да ти бутат разни неща в задника, а ти да стискаш зъби?
- То си е моя работа - сопна му се тя.
- Естествено. Но не ти харесва. Иначе нямаше да си тук сега е половин милион паунда по себе си. Защо- то идва моментът, когато всичко това ти писва. И решаваш да го промениш, нали?
- Точно така! - енергично се съгласи тя. - Затова, ако обичаш, си ми дай моята половина, а е твоята прави, каквото искаш. Инвестирай я в революцията, нямам нищо против. Аз обаче имам други планове.
- Бедната малка Кейт! - въздъхна Мокеле-Оно. - Тя вярва, че може да се измъкне. Гледала е твърде много американски филми. Мисли си, че може да изчезне ей така е 250 000, да си спретне малък рай на брега на океана и да си гледа живота, фантазиите на средната класа. Редовни приходи, редовно чукане. Разходки по плажа. Ако може и старият Дезмънд да си плацика гъза наоколо, толкова по-добре. Сори, бейби, животът е друг филм! Типовете като твоя бижутер не се примиряват лесно със загуби от такъв мащаб… Може би трябваше да го гръмнеш все пак.
- Разполагаме със снимките - отвърна тя след известно колебание, - те ще го съсипят, ако излязат наяве…
- Май не си твърде убедена - подхвърли той. - И правилно. Той вече е съсипан финансово. А когато си разорен, репутацията е последното, за което ти пука. Поне в този свят е така. Не можеш да се измъкнеш, Кейт. Ще те гонят до дупка. И знаеш ли какво? Ще те сгащят тъкмо в твоя рай. Както се полюшваш върху гуменото кресло насред басейна и си смучеш пина кола- да от кокосовата черупка. Защото и те са гледали американски филми - дори повече от теб! - и знаят отлично къде да те намерят. И ако се случи да си там… насред басейна, в онова надуваемо прозрачно кресло, не мисля, че ще се разсейват по циците ти, колкото и да са готини. Ако си там, разбира се. Обаче! - той вдигна пръст пред лицето й. - Ти няма да бъдеш там. Обещавам ти! Ние ще се погрижим за това. Няма да те намерят никога!
- Ще ми видиш сметката, а? - злобно изсъска тя като приклещена в ъгъла невестулка.
- Предлагам ти изход - отблясъците на брилянтите искряха в очите му. - Не искам да казват, че съм прегазил едно угнетено човешко същество, без да му дам възможност да се включи в борбата. Революцията продължава, Кейт. Няма да се откажем от купона само защото шайка ренегати си избърсаха задника със знамето ни. Идеята, Кейт - нея не могат да я докоснат. Виж, огледай се какво става! Империалистите се опитват да задушат всеки остатък от свобода в света. Народите се превръщат в стада. Индивидите - в гърла и задници. Тълпи от офисни роби наводняват градовете като плъхове. Банките трупат планини от досиета… Обаче революцията продължава. И се нуждае от гориво. А ние имаме предостатъчно! Утре заминаваме за Колумбия. Оттам ще се прехвърлим в Перу, където ще се влеем в редиците на нашите братя по оръжие. Идваш ли с нас?
- Имам ли избор? - попита язвително тя.
- Само изход, съжалявам… - поклати глава той. - Малка, тясна пътечка, която ще те отведе до сияйните върхове на борбата. Аз ще бъда до теб. Ще бъдем другари.
- А ще ме чукаш ли понякога? - попита Катя, облизвайки устни.
Ръката му звънко се залепи за бузата й. Обецата й се търкулна на земята и се завъртя като пумпал, сипейки ослепителни искри.