Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:

Варадин и Селянова разговаряха на четири очи, изправени до стъклената стена, която гледаше към пистата. Компаньонките седяха в меките кресла, тапицирани със златиста коприна, и гледаха любопитно към тях. Мичето пиеше блед чай е лимон, който съответстваше на цвета на лицето й. Спътницата й похапваше плодов пай, като го поливаше обилно с черно кафе. Изглеждаше свежа и румена, готова да прекоси земното кълбо по всички азимути.

- Ама и тая кола! Как може да смърди така?! - въздъхна Мичето. - За малко пак да стане белята!

- И ти си ми една мимоза! - изсмя се другата. - Аз тая воня добре я познавам. Навремето имахме един трабант и моят мъж ходеше с него за риба. И значи, като забрави рибата в багажника и като напече слънцето, абе к’во да ти разправям… Цялата мукава се беше просмукала, после едва го продадохме. Да, години ще минат, докато се измирише.

- Като котешка пикня! — кимна Мичето.

- Ъхъ, няма отърване!

- Ми що ходят за риба с тая скъпа кола? - възне- годува Мичето.

- Че да не е нещо тяхна! - изсумтя другата, забождайки парче пай.

Зад прозорците премина един гигантски Джъмбо джет на бразилските авиолинии. Стреснати от близостта му, Варадин и Селянова инстинктивно замълчаха в очакване на грохота от двигателите му. През плътните стъкла обаче долетя само приглушено бучене.

- Още не мога да повярвам, че тя ми се обади след всичко това - въздъхна Селянова. - Мислиш ли, че е искрена?

- Тя знае, че ти не си виновна - рече Варадин.

- Естествено, че не съм! - тръсна глава Селянова и продължи умислено: - Дори ми се извини, че си е тръгнала толкова внезапно. Но иначе била във възторг от концерта! От вечерята - също. Каза да поздравим готвача.

- Аз ще го поздравя - кимна Варадин.

- Жалко, че един такъв инцидент хвърля сянка върху цялото събитие - поклати глава тя и сниши глас: - Не мисля, че е било случайно. Има хора, които се опитват да ми попречат. Зловидят им се успехите. Чиста проба саботаж според мен. Трябва да разберем кой стои зад това.

- Ще се постараем - обеща той.

- И да внимавате с медиите! - предупреди го тя. - Никаква излишна информация. Те и без това ще си го доизмислят.

- А ти се опитай да си спомниш кой ти пробута тоя пишман художник - ехидно подхвърли Варадин.

- Сещам се - процеди Селянова, - тъкмо затова бързам да се прибера. След седмица откривам Дните на българската култура в Берлин, а програмата я прави един тип, дето ми го препоръчаха по същата линия. Ако пак се издъним, няма да го преживея!

- Успех - рече Варадин, като стисна леко ръката й.

- Благодаря ти все пак за всичко, което направи за мен. Няма да го забравя - каза тя, отвръщайки несъзнателно на жеста му. - Ще гледам да намина пак някой път, ако ми остане време, но без тия джофри - тя стрелна неприязнено компаньонките си с поглед. - Халваджиеви ще поемат разноските, така че не се притеснявай. Задължени са ни, по дяволите! - заключи тя делово.

- Тия чужденци! - поклати глава Рупърт Евъридж. - От петнайсет години работя на това летище и не мога, и не мога да ги проумея!

- Кой от тях е домакин на източника? - полюбопитства Бибит с гнусливо изражение, сякаш ставаше дума за смъртоносен вирус.

- Още не знаем, сър - докладва бойко сержант Финч. - Ще трябва да минат един по един през скенера. Но ако питате мен: жената с кожите е човекът, който търсим.

- Не - поклати глава лейтенант Евъридж, - тази с болнавия вид, тя е!

- Аз пък залагам десет лири на дебелата - каза Бибит. - А вие, Колуей? Какво ще кажете за Негово превъзходителство?

- Не си падам по хазарта - поклати глава детективът. - Но съм готов да приема залозите ви при условие, че ми разрешите да установя кой точно е приемникът.

- И какво, ще го арестувате ли? - живо попита Майк Бибит.

- Едва ли ще се наложи - отвърна Нат. - Но ще разберем как източникът е попаднал в стомаха му. Трябва да е станало тази вечер. Ще установим къде, какво точно са яли и…

- Аз ще ви кажа - прекъсна го агентът. - Вечеряли са в посолството. Имало е някакъв странен прием. Присъствали са артисти. За съжаление не знаем нищо повече.

- Тогава ще разпитаме готвача - упорито продължи Нат. - Да ни каже откъде се е сдобил с патиците. Сигурен съм, че накрая ще стигнем и до преките извършители!

Беше се запалил. Също като Дейл. Това не водеше до нищо добро.

- Не се съмнявам в логиката ти, Колуей - съгласи се Майк Бибит. - Ти си добър детектив. И лош стратег, за което, естествено, нямаш вина. Такава ти е работата.

Виждаш случая, но изпускаш политическата му рамка. Даваш ли си сметка какъв потенциален скандал се крие тук?

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)