Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 84
Перейти на страницу:

- Ние да, но не и бордовият компютър на Астра - отвърна невъзмутимо Нат и добави: - Слушай, Дейл, ти познаваш системата по-добре от нас. Можеш ли да дойдеш?

- Естествено! Кога? - подскочи Дейл.

- Чакай ни в горния край на Хай стрийт. След двайсет минути - отсече Нат.

Микробусът се появи около седем. Дейл Ръдърфорд вече крачеше напред-назад по тротоара, загърнат в зеленикава полушубка. Нещо трепна в него при вида на въртящата се антена върху покрива. Деветият се беше обадил, каквото и да означаваше това!

- Качвай се, Дейл! - Нат отвори вратата.

Обгърна го познатото жужене на апаратурата. Сухият въздух беше наситен с електричество.

- Сър! - обади се внезапно мъжът със слушалките. Отново се изгуби!

Той започна да върти разни копчета, но след малко поклати глава:

- Изчезна.

- Дявол да го вземе! - изруга Нат.

- Какво става? - разтревожи се Дейл.

- И аз бих желал да знам същото - въздъхна детективът.

Сигналът изникна изневиделица върху радара на спътника рано тази сутрин, малко преди пет. Новината изстреля Нат Колуей от леглото и скоро целият екип беше на крак. В 5,32 обаче чипът замлъкна мистериозно и те прекараха повече от половин час, спрели в района на Чатъм. В 6,20 сигналът отново се появи.

- Какво ще правим сега? - попита Дейл.

- Ще чакаме - скръцна със зъби Нат.

В началото му беше трудно да проумее гнева и болката на парковия служител. Струваше му се леко чалнат. В края на краищата това бяха само едни тъпи патици! Но вече не смяташе така. Случаят в Хайд Парк беше влязъл в златния фонд на полицейския фолклор. Нат се чувстваше лично засегнат. „Хайде, хайде, обади се!“, нервно прошепна той.

Вместо това от джоба му се разнесе популярната мелодия на песента Six little ducks. Дейл му хвърли смразяващ поглед. Детективът се подсмихна вътрешно и извади мобилния си телефон. Беше сменил мелодията на GSM-a, докато кибичеха в Чатъм и се чудеха какво да правят. Надяваше се подсъзнателно да му донесе късмет. Беше Салински от лабораторията към оперативно-техническия център. Нат го изслуша внимателно, без да го прекъсва.

- Сигналът е идентичен е предишните - рече той, прибирайки телефона в джоба си. - Това поне вече знаем…

Виж ти, магията действала!

- Но защо се появява чак сега? - живо попита Дейл.

- Нямам идея - сви рамене Нат. - Може би нещо го е блокирало. Какво ще кажеш?

Дейл се замисли. По време на изпитанията бе установено, че някои чипове блокират при температура под минус 20 градуса Целзий. Предположението го накара да потръпне.

- Ако са ги замразили дълбоко… - тихо изрече той.

- Естествено, трябваше да се досетя! - възкликна Колуей. - Никой не може да изяде 40 патици наведнъж, нали? Пропуснали са да го извадят, а после са ги замразили!

Парковият служител мълчеше. Нат сложи ръка на рамото му.

- Май се досещам какво го е активирало отново…

- Тогава трябва да побързаме, Нат! - избухна Дейл. - Преди да сме го открили в канализацията!

Следващият час премина в догадки и мрачни съмнения. Антената напразно опипваше ефира, мъчейки се да изрови сигнала от вселенската купа сено. Чипът не даваше признаци на живот. Дейл увеси нос.

- Имаш ли представа как му действат стомашните сокове? - опита се да разведри атмосферата Нат.

9,15. Операторът, който дремеше със слушалки на ушите, внезапно се размърда.

- Гледай ти! Птичката се е събудила - констатира той със задоволство.

10,30. Колата се спусна по Хай Кензингтън и спря пред магазина на „Марк и Спенсър“.

- Изгуби се - докладва операторът.

- Пак ще изскочи - каза Нат.

- Не ви ли прави впечатление, че всички следи водят към тази част на града? - обади се Дейл.

- Прави ни - отвърна детективът.

През последния час сигналът се появяваше периодично на интервали от по десетина минути. Очевидно устройството бе увредено от неблагоприятната среда, но продължаваше героично да изпълнява дълга си. „Давай, малкият! Още половин час!“, молеше се Нат.

В микробуса цареше тягостно очакване. Всеки път можеше да бъде последен - малкият екип добре съзнаваше това. Никой не бързаше да се радва. От прецизен инструмент за контрол над случайността чипът се беше трансформирал в зарче на съдбата.

- Ооопс! Ето ни отново! - възкликна операторът. Микробусът се вля колебливо в уличния поток.

- Близко сме! - потри ръце Нат Колуей.

Мъжът пред екрана кимна. Внезапно по лицето му се изписа тревога.

- Сър? Боя се, че източникът се движи, сър! - рече той, втренчен в пулсиращата светлинка.

- Как така!? - избухна Нат. - Тия какво, да нямат антирадар?! Eгa ти, high-tech кокошкари се навъдиха! Давай след него! — нареди той.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)