Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:

11,25 ат. Дистанция 300 ярда. Движим се по M25, посока запад. В участъка на Чизик има задръстване, което блокира движението. За щастие не само нашето… Имаме всички основания да смятаме, че чипът се намира в стомаха на индивид, който пътува в кола пред нас. Предполагаема консумация: минус 11 часа. Очакван изход:      плюс 4 часа. Дотогава трябва да сме го пипнали. Край.

Нат изключи рекордера и го прибра в джоба си.

- Защо правиш това? - попита Дейл с известна погнуса.

- Документирам последната фаза на операцията - гласеше навъсеният отговор.

От ауспусите на колите струяха бледи изпарения. По остъклената фасада на SEGA, империята на виртуалната реалност, пълзяха отраженията на разкъсани облаци.

- Чудя се, как ли изглежда този мръсник!?- процеди Дейл.

- Не знам - рече Нат. - Може би е нямал идея какво точно яде?

- Нямал бил… - сви юмруци парковият служител.

- Във всеки случай очаквам да ни каже къде е вечерял - додаде Нат Колуей.

- А на мене ми се ще да го прасна в лакомата мутра! - отсече Дейл.

- Въпрос на приоритети - сви рамене детективът.

11,43 ат. Движим се плътно след маслено- зелен роувър 80 с дипломатически номер 123D0001. Предполагаме с голяма доза сигурност, че индивидът, погълнал източника, пътува със същата кола. Това значително усложнява ситуацията. Не трябва да се действа прибързано. Възможни пречки от административноправен характер. Очаквам допълнителни указания от Центъра. Междувременно колата се насочва към Хийтроу. Движим се след тях. Мистър Ръдърфорд проявява признаци на силна нервна възбуда. Опасявам се, че всеки миг може да излезе от контрол и да застраши успеха на операцията. Наредих да го закопчаят. Само временно. Сори, Дейл. Край.

12,00 ат. Няма сигнал. Навлизаме в района на летището. Току-що разговарях с майор Тръмбъл. Положението очевидно е твърде деликатно; в момента текат консултации с Форин офис. Инструкциите са мъгляви: проследяването да продължи, нищо повече… Движим се в тунела, който води към терминалите 1, 2, 3. Ограничение на скоростта 30 мили. Край.

12,11 pm. ОТ колата слизат мъж и три женски. Мъжът вероятно е българският посланик. Насочват се към VIP сектора. Мистър Ръдърфорд ще трябва да остане в микробуса въпреки енергичните му протести. С мен идва мистър Финч от техническия отдел, оборудван с портативен локатор. Чудя се кой от четиримата е домакин на чипа? Докъде се простира границата на дипломатическия имунитет?… Отново сме в ефир. По петите сме им, но те не забелязват нищо или просто не им пука. Лидерът на групата е жената с червените кожи. Не вярвам патиците на Дейл да са я затруднили особено; има вид на закоравяла човекоядка. Говорят нещо на своя език и се смеят…

- Детектив Колуей… - спря го мек, ала властен глас.

Пред него стоеше едър мъж с кафяв костюм и черна погребална вратовръзка. На ревера му висеше бадж с означение VIP контрол. Сините му очи бяха като езерца от втечнен метан.

- Лейтенант Рупърт Евъридж - представи се мъжагата. - Моля, последвайте ме!

- Но ние тъкмо…- опита се да възрази Нат.

- Знам! - прекъсна го авторитетно лейтенантът. - В течение съм. Възложено ми е да поема контрола върху операцията от този момент нататък. Ще ви обясним всичко. За бога! - нервно додаде той. - Накарайте подчинения си да скрие това нелепо устройство! Привлича вниманието!

Нат се поколеба. Нямаше особен избор. Той проследи с натежал от мъка поглед групата, която се отдалечаваше.

- Хайде! - подкани ги Рупърт Евъридж, сякаш се боеше, че Дейл ще се хвърли след тях.

Той ги поведе през плетеница от коридори и врати е автоматични ключалки, които мазно щракаха, щом пъхнеше смарт картата си в тях. Нат изпита нездравото усещане, че се движи зад кулисите на огромна сцена. Озоваха се в затворено помещение е нисък таван, натъпкано с монитори. По средата седеше мъж в бежов шлифер и равно като дъска лице. Луминесцентните лампи хвърляха индигови отблясъци по челиците му. „МИ-6?…“, помисли си Нат.

- Здравейте, джентълмени - обърна се той към Нат и Финч, без да става. - Неприятна ситуация, а? Трябва да решим как ще процедираме.

- Струва ми се, че решението вече е взето, сър… - кисело промърмори Нат.

Името на агента беше Бибит. Майкъл Бибит.

- Знам колко труд и нерви сте хвърлили досега - подхвана той е лека прозявка. - Не искам да останете е впечатление, че се действа през главата ви.

„Що не вземеш да се гръмнеш“, рече си Нат.

- Умът ми не го побира! Защо? - въздъхна Бибит, като завъртя стола си към мониторите. - Изглеждат нормални същества, почти като нас…

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)