Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 84
Перейти на страницу:

Последните й думи заглъхнаха в ритъма на тъпана.

В залата влетя мършава босонога девойка, облечена в дълга бяла роба. Като размахваше заплашително някаква стара рамка над главата си, тя се впусна във вихрен танц около масите. „Дум, дум, дум!“, загърмя тъпанът, събуждайки езически трепети в душите на присъстващите. Запищя кавал, обади се гайда, после се включиха останалите инструменти. Гостите престанаха да се хранят, в очите им заблестяха пламъчета и скоро един подир друг започнаха да полюшват глави в такт е тъпана: дум, дум, дум.

- The call of the wild![23] - прошепна мисис Кънингъм със страхопочитание.

От време на време девойката вдигаше лице към тавана и силно се провикваше: „Ууух! Уууух!“, наподобявайки родилен напън.

В пристъп на атавизъм господин Халваджиев пъхна ръка под масата и я сложи върху коляното на Ивон. (Малката ми Ивон!) После я стрелна е крайчеца на окото си, но не установи видим ефект от постъпката си. Ръката му пропълзя нагоре, чак до ластика на чорапа й, плъзна се от вътрешната страна на бедрото и внезапно замръзна. „Дум, дум, дум!“, продължаваше да бие тъпанът. Лицето на Ивон остана неподвижно.

Зовът на дивото.

Другата ръка очевидно се намираше там доста преди неговата. Беше топла и отпусната, плуваща в блаженство и забрава. Той я сграбчи здраво, преди да е избягала.

- Ивон, защо се правиш на умряла? - ниско прошепна той.

Тя не реагира. За сметка на това преподобният абат на Невърбъри ужасено извърна глава. По лицето му се изписа страдалческа физиономия. Халваджиев имаше желязна хватка. Кокалчетата на абата игриво пукаха в огромната му шепа, ала в очите му нямаше радост. „Накъде върви светът?“, питаше се горчиво големият мъж.

„Уууух! Уууух!“, пънеше се девойката, махаше е рамката и призоваваше стихиите.

„Ъъъх! Ъъъъх!“, пригласяше й абатът на Невърбъри, а от челото му капеше пот.

Ивон, все така невъзмутима към драмата, която се разиграваше между бедрата й, заби лъжичка в десерта.

- „The Fire Lady“, как ти звучи? - попита художникът.

- Става - кимна Пуйчев. - Защо да не става?

- Значи, като кажа накрая: „Here the Fire Lady comes!“[24], палиш фитилите, разбра ли? - рече Спас Немиров.

- Окей, няма проблем - съгласи се стажантът.

Той се вълнуваше от всяко съприкосновение е модерното изкуство и приемаше задачата си изключително сериозно. Танцуващия е огъня изтича нагоре по стълбите и хвърли последен изпитателен поглед към творението си. Върху мраморния под бяха подредени точно двеста петдесет и три метални чашки, пълни с различни запалителни смеси, оплетени в бикфордови шнурове. Изискваше се силно въображение, за да долови човек контурите на женско лице сред това минно поле, но художникът потри доволно ръце. Птичето на късмета най-сетне беше кацнало на рамото му. Чакаше този миг от години: години на огън и самота, на незачитане и присмех. Но сега - край на униженията! Самата британска кралица щеше да го удостои с вниманието си. Това беше повратен момент в кариерата му. Ако демонстрацията се харесаше, нищо чудно да го засилят с поръчки за нови огнени спектакли. Ще започнат да го канят по разни замъци. Той облиза пресъхналите си устни. Нямаше начин да не им хареса. Беше дал всичко от себе си за предстоящата илюминация. Беше изчислявал и експериментирал неуморно седмици наред. Щеше да бъде истински шедьовър!

- Готов ли си, Пуйчев? - провикна се Спас Немиров.

В отговор стажантът само щракна със запалката си.

От страничната врата се появиха дипломатите, похапнали и развеселени. Генералът ги изпрати до прага. Внезапно по лицето му се изписа силно безпокойство.

- Ей, к’ви са тия взривове тука, бе! — отекна гласът му.

- Спокойно, старши! - обади се Танцуващия с огъня. — Ситуацията е под контрол.

- Илюминация! - допълни Пуйчев с щастливо изражение.

- Каква илюминация?! Посланикът знае ли? - погледът му тревожно шареше по шнуровете и паничките, пълни със съмнителен прах.

- Лично се разпореди - надменно отвърна художникът.

Тримата дипломати предпазливо заобиколиха инсталацията, като цъкаха с език. Генералът продължаваше да виси на прага. Не му харесваше тази работа, ама никак! Беше започнал кариерата си в сапьорните части и макар да не беше практикувал специалността си от години, се чувстваше някак лично засегнат от това пренебрежение. „Как така ще разреши минноподривна дейност, без да се допита до специалист?!“, негодуваше той.

- Пуйчев! - просъска военният. - Дай запалката!

Стажантът се обърка.

- Стой си там! - заплаши го художникът с пръст.

- Не смей да палиш!

- Смей да се издъниш само!

вернуться

23

Зовът на дивото.

вернуться

24

Ето, огнената лейди пристига!

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)