Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
В този момент се чу как вратите на залата се отвориха и гостите започнаха да излизат.
- Лампата, лампата! - драматично извика Спас Немиров.
Данаилов услужливо щракна ключа зад гърба си и грамадният кристален полилей угасна. Скоро широкото стълбище се изпълни с народ. Най-отпред важно пристъпваха Селянова и мисис Кънингъм, придружени от Варадин и Зиблинг. Зад тях се мяркаше пребледнелият лик на преподобния абат, а сър Дефи Атууд отново се полюшваше в количката си като китайски мандарин.
- Чудесна вечер! - отбеляза безгрижно Зиблинг.
- Хъм - промърмори посланикът и си каза: „Толкова хубаво не е на хубаво.“
Танцуващия с огъня ценеше високо знаковата система на Дивия запад. Специално за случая той беше подбрал най-доброто от гардероба си: нова дънкова риза с живописни апликации върху джобовете и яката в стил Уили Нелсън, неизменните кожени панталони и червеникави ботуши е обковани носове. На кръста му блестеше огромна тока.
Художникът изчакваше публиката да се събере, мълчаливо изправен по средата на фоайето, е разпуснати коси и наведена глава като шаман, вглъбен в тайните на душата. Концентрираше се върху думичките, които трябваше да каже на английски. Проклети думички! Боеше се да не му избягат в последния момент, въпреки че ги беше ковал в паметта си цяла сутрин. Езиците не бяха силната му страна. Как беше началото: „Respectable quests?[25]“, мамка му! Тъпанджията се появи в горния край на стълбите и започна да почуква подканящо по тъпана.
„Respectable quests, dear queen“? He, не се казва така, по дяволите! А как? След малко ще бъдете свидетели на една небивала демонстрация, зачената в лоното на най-първичната стихия, огъня! А сега на английски. Как беше „първична стихия“? Ами „зачената в лоното“? Да се еба в главата проста, откъде ги наизмислих! Е, майната му! Аз да не съм оратор, аз съм художник, заключи той; нека творбата ми да говори вместо мен!
Танцуващия с огъня повдигна глава и произнесе бавно и отчетливо:
- Here, the Fire Lady comes!
В гърдите на присъстващите пролази странен хлад, сякаш току-що бе възвестено Второто пришествие. Стажантът, който не очакваше такъв рязък старт, трескаво затършува из джобовете си. Танцуващия с огъня се ослуша да чуе познатото съскане на фитила, но нищо особено не последва.
- Here, the Fire Lady comes! - повтори внушително той.
В този миг Пуйчев произведе заветния пламък. Генералът инстинктивно се отдръпна, затвори вратата след себе си и побягна към дежурната стая.
Пламъкът се разрои на малки трепкащи езичета, които запълзяха по фитилите със злобно съскане. После изведнъж изчезнаха, а над паничките се извиха тънки струйки дим. Замириса на сяра. Лицата на гостите се изопнаха. Варадин и Селянова се спогледаха разтревожено. Тя понечи да каже нещо, ала думите повехнаха върху ръба на устните като шлюпки суха кожа. Тя ги изстърга със зъби. Внезапно към тавана изригна сноп червеникави искри. Последва истинска заря. Сред пламъците изплуваха размазаните контури на лице, което почти веднага бе погълнато от пушек. Сензорите на автоматичната противопожарна система реагираха мълниеносно. Дрънченето на алармата извади присъстващите от вцепенението. Настъпи суматоха. От тавана започна да пръска вода.
„Сякаш адът отвори врати - спомняше си старата мисис Кънингъм чак до края на живота си и особено в последните дни, когато един набожен свещеник често се отбиваше при нея, за да я утешава: - Да, аз видях ада. Разбрах какво ме очаква, заради начина ми на живот, заради това, че бях дръзнала да се уподобя на Нейно величество. (Пауза.) Когато пламъците избухнаха, пред нас се очерта грозният лик на демон, който викаше от преизподнята. Ала най-зловещото бе, че чертите му смътно напомняха тези на покойната лейди Даяна. Всемогъщи Боже, и досега го виждам! На мястото на очите искряха ослепителни синкави огньове. Внезапно от устата на звяра изригна ален език, който почти облиза полилея. Сетне започна да излиза гъст, лютив дим. Пушекът обгърна цялото фоайе! (Пауза.) Щяхме да се издушим, ако не беше задействала противопожарната система. От тавана рукнаха потоци вода, сякаш Господ беше чул молитвата за дъжд. Зиблинг ме сграбчи за ръката и ме повлече навън. Колата чакаше пред посолството. Метнахме се вътре и отпрашихме. (Пауза.) Оттогава не съм се правила на кралица. Уплаших се. Чувствам, че звярът е наблизо и дебне да склопя очи. Какво ще стане с мен, отче?…”
- Ама къде са всички?! - извика дрезгаво Селянова, като въртеше смаяно насълзените си очи. - Your Majesty!!!
Шапката-еклер беше подгизнала като реване. Гъста жълтеникава мътилка се стелеше ниско над пода. От тавана продължаваха да църцорят струйки вода. Вара- дин кашляше в шепа. Мъчеше се да скрие злорадството, прокрадващо се дълбоко в душата му: „Сама си виновна, тъпачко!“
25
Уважаеми гости…