Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:

Беше време за снимки.

Той зареди нов високочувствителен филм във фотоапарата и надзърна радостно през обектива. Но радостта му трая едва миг. Принцесата изненадващо беше облякла палтото си. В ръката й лъщеше малко бижу, което определено не спадаше към колекцията му - изящен „Смит и Уесън“, 37-и калибър. Тя го насочи към смаяния бижутер и го накара да отстъпи към прозореца. Бръкна в сейфа и измъкна кутията със снимки, запечатали възторга и щастието на Емералд.

Сбогуването беше сухо и делово.

Дезмънд Кук чакаше в колата с включен двигател. Катя се тръшна до него и си пое дълбоко дъх.

- Коледното дръвче пристигна - каза тя.

Той даде рязко газ и излезе на платното. Колата избръмча нагоре по осветената Рийджънт стрийт, после свърна в една пряка и се изгуби в лабиринта на града.

Пътуваха мълчаливо. Парното духаше с всичка сила, разливайки горещи вълни под палтото й. Камъните лепнеха по кожата й като люспи. Вадички пот струяха под мишниците й. „Направих го, рече си тя, Господи, направих го!“

Дезмънд включи радиото: FM Jazz. Успокояващо. Пресякоха Мерилибън и продължиха на изток. Пусти улици, без имена, облъчени от рядка жълта светлина. Лицето на Дезмънд оставаше непроницаемо. През всички тези месеци беше твърдял, че сексът и работата не трябва да се смесват. Това я караше да се чувства несигурна. Досега бяха правили само секс (адски много при това!). Но вече се досещаше какво има предвид. Тя стисна револвера в джоба си: „Само се опитай да ме изпързаляш, копеле!“

Неочаквано той се обърна към нея и се усмихна, сякаш бе прочел мислите й. Хубави зъби, сръчен език. Опита се да мисли за нещо по-приятно. След по-малко от 24 часа щеше да се намира на 10 километра над океана. Новият й парагвайски паспорт беше издаден на името на Есмералда Корасон. Щеше да си открие собствен фитнес център в Насау. Вече знаеше дори как ще се казва: „Окото на оникса“ или нещо подобно. Чудеше се по колко да изпраща на родителите си. Може би $ 500 на месец ще бъде достатъчно. Или е твърде много?? Гумите тежко изтрополяха по някакъв стар коловоз, хлътнал между паветата. От двете страни се заредиха безкрайни складове. Влажните им тухлени сводове бяха обрасли със зеленикава плесен. Повечето лампи бяха изпочупени. От време на време под гумите изхрущяваше някоя бутилка. Дъното на улицата беше запушено от огромна цистерна. Върху почернелия корпус личеше полуизтрит надпис: Pooper-scooper. В подножието имаше метална порта, изрисувана с ярки апокалиптични графити.

- Стигнахме - рече Дезмънд и натисна клаксона.

- Какво е това място? - сбърчи нос тя.

- Не мисля, че точно тази вечер трябва да отсядаме в Риц - отвърна той през смях.

Вратата се разтвори с глухо стържене. Дезмънд вкара колата в тъмното гърло и угаси фаровете. Лъхна я застоял въздух.

- Ела! - властно долетя гласът му.

Напипа ръката му. Къде я водеше? Халките, нанизани върху пръстите на краката, й убиваха. Той я подпря на някаква стена и бавно разкопча палтото й. Устните му нежно засмукаха обецата й.

- Ей, какво правиш? - прошепна тя, възбудена.

- Искам да ги видя - измърка Дезмънд.

- Е, добре, виж ги…

Палтото се свлече на пода. Той отстъпи крачка назад. Скъпоценните камъни блещукаха в мрака с ясна дълбока светлина.

- Красиви са - промълви той след малко.

- И най-вече скъпи… - цинично добави друг глас. (Не беше нейният!)

- Дезмънд!!! - извика уплашено Катя и затърси палтото си.

В металния търбух отекна хлопване на шалтер. Припламнаха мръснобели лампи. Тя се залепи за стената като перфорирана пеперуда.

Два автомата, насочени към гърдите й - забеляза първо тях естествено. После лицата: изопнати скули, блеснали погледи. Бяха шестима: трима черни, две жени и един жълтурко. Жените държаха автоматите. През челото на едната минаваше червена лента. Бяха на възраст между седемнайсет и двайсет и пет години. Носеха кубинки, панталони с джобове и черни якета. В средата на групата стърчеше самият Дезмънд, пъхнал ръце в джобовете на кожения си шлифер като Джо Уест.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)