Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:

Ситуацията на Балканите е комплицирана, вероятно ще се наложи военна интервенция. Нуждаем се от подкрепата на местните лидери повече отвсякога. И точно в този момент ти предлагаш да злепоставим тези хора, като ги представим в една, меко казано, дивашка светлина! Чаплин, чадърът, папата, а сега и това! Знаеш ли колко усилия полагат, за да постигнат що-годе европейски имидж?! Поболяват се от всяка негативна публикация. А какъв порой ще се излее само! Ще ни трябват месеци, докато успокоим общественото мнение. Междувременно ще текат най-деликатни преговори. Не, не мога да ти разреша да поставиш на карта националните интереси заради ято диви патици!

- Значи залаганията се отменят? - попита Нат Колуей.

- Да! - отсече агентът. - Разбирам добре как се чувстваш. Аз също обичам да храня птиците в парка и не смятам, че следва да се третират като дивеч. В момента обаче си имаме други приоритети. Патиците определено не са сред тях!

- Мистър Финч - обърна се Нат към сержанта, - мисля, че операцията вече приключи. Да се махаме оттук. Довиждане, господа.

- Разчитаме на вашата дискретност - настигна го гласът на Майк Бибит.

01,35 pm. Току-що наредих да пуснат мистър Ръдърфорд. Страхувам се, че ми е доста сърдит . Източникът напуска пределите на летището и се насочва към континента. Очаква се да излезе от периметъра на радара след пет минути. В свят, доминиран от политиката, истината никога няма да тържествува. Край.

Този път „Балкан“ летеше с боинг. Варадин изпрати гостите си до края на ръкава, изчака люкът на самолета да хлопне и се върна в залата. Беше доволен, че няма други изпращачи. Селянова подозираше, че дипломатите имат пръст в злощастния инцидент. Във всеки случай беше сигурна, че тайно злорадстват, и не желаеше да и се мяркат пред очите. Варадин ги отпрати е удоволствие.

Не бързаше за никъде. Перспективата да се напъха отново във вмирисания роувър определено не го блазнеше. Той вдигна поглед към монитора и установи, че самолетът за София вече е излетял. Вълна от облекчение заля гърдите му, а сърцето му заподскача от радост като котка, подушила валериан. Настани се на бара и си поръча малка светла бира „Гролш“. Докато пяната се слягаше, шушнейки под носа му, а машините кръстосваха пистата като стада бели слонове, в съзнанието му зейна врата. Ала вместо цифри през нея нахлу светлина. И той съзря целия си четиригодишен мандат, проснат пред него като руло от златна коприна, което се търкаляше през калта на живота. „Ще си купя нова кола!“, мина му през ума. Може би СААБ или мерцедес?… Още не беше решил.

Внезапно, от мрака на някакъв джоб, пропищя мобилният му телефон. Той го измъкна е неохота.

- Господин посланик! - разнесе се тревожен глас. - Майор Улав е тук, заедно с цял ТИР подлоги. Иска да ги разтовари в двора на посолството. Твърди, че вие сте му обещали да ги доставите в България. Какво да правим? Той крещи и рита персонала. Боя се, че не е на себе си…

- Какво? - смръщи вежди Варадин.

- Изпадна в истерия, като му казахме, че няма къде да ги складираме…

- Какво? - повтори Варадин. - Не ви чувам добре… Кой се обажда?

- Удари Пуйчев с една подлога по главата само защото му каза, че е ръждясала! Заплашва, че ще се оплаче на премиера, ако не ги приемем. Луд човек! Чувате ли го как крещи?

- Нищо не чувам - скръцна със зъби Варадин. - Връзката е лоша. На летището съм…

- Какво да правим?!…

В този момент някой грабна слушалката.

- Екселенц! Екселенц! - отекна пронизителен писък. - Това е нечувана наглост! Нямате право да отблъсквате помощта ни! - беше самият майор Улав. - Настоявам да разговарям лично с вашия премиер. Този въпрос трябва да се реши веднъж завинаги. Чувате ли?…

Варадин инстинктивно отдръпна слушалката от ухото си. Стори му се, че по нея се стича слюнка. После изключи GSM-a.

Обзе го неистово желание да го тресне в плочките, но си даде сметка, че щеше да му бъде вторият за тази седмица. Изгълта бирата на един дъх и си поръча втора. Остана известно време заслушан в шепота на пяната, ала не успя да схване нищо. „Ще оцелея! - рече си той. - Каквото ще да става…“

38.

На 24 декември Емералд Спарк, бижутерът от Рийджънт стрийт, се приготви да изживее кулминацията на своя XX век. Беше подбирал украсата седмици наред, отлагайки жизненоважни сделки чак до последния момент, за да си осигури целия наличен блясък в коледната нощ. Лейди Даяна се появи точно в единадесет, загърната в дълго кожено палто и непроницаема воалетка, следвана от шофьора си. Той му даде пет лири и го отпрати обратно в колата. Качиха се в офиса над магазина. Капаците на прозорците бяха спуснати. Докато тя се събличаше, Емералд отвори сейфа зад бюрото си и започна да вади играчките. Отблясъците им заиграха по тавана… Принцесата сияеше пред него в божествената си голота, а гърдите й се повдигаха и спускаха от вълнение. Той повдигна с треперещи пръсти едно диамантно колие от кадифеното му ложе и го закопча на шията й. Този път играчките бяха повече и по-разкошни отвсякога. Продължи да я украсява, докато не остана свободно кътче по тялото й. Дори по пръстите на краката й блещукаха халки, обсипани с брилянти! Сърцето му се качи в гърлото, а ябълката му започна да пулсира като на игуана.

1 ... 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)