Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Започнаха да се приближават към един връх, който Ронин, въпреки че никога не бе стъпвал в Грим Батол, смътно си спомняше. С нарастващо нетърпение той се наведе напред, за да го огледа по-добре. Несъмнено това бе планината от видението, което Детуинг му бе внушил. Той потърси ориентири — открояваща се изпъкнала скала или цепнатина.
Ето! Същото тясно пещерно гърло голямо едва колкото някой човек да застане прав, и то, в случай че успееше да осъществи ужасяващото изкачване на няколкостотин метра отвесни скали. Ронин нямаше търпение да се заеме с работа, а и с радост щеше да се отърве от пакостливите гоблини и тяхната ненадеждна летяща машина. Въжената стълба продължаваше да се люлее под тях, готова за спускането му. Бдителният магьосник наблюдаваше как Войд и неговият другар бавно приближават кораба. Независимо от предишните му наблюдения Ронин трябваше да признае, че сега дирижабълът бе управляван с точност, която заслужаваше възхищение.
Стълбата глухо изтрака, докосвайки скалите точно от лявата страна на пещерата.
— Ще можете ли да се задържите тук неподвижно? — извика той на Нълин.
Кимване бе единственият отговор на все още изплашения пилот, но то бе достатъчно за Ронин. Край на номерата. Дори да не се страхуваха от него, те несъмнено се ужасяваха от дългата ръка на Детуинг.
Ронин си пое дълбоко въздух и прекрачи през борда. Стълбата се клатеше опасно и на няколко пъти го запрати в скалната стената. Без да обръща внимание на сътресенията, магьосникът слизаше възможно най-бързо. Почти бе достигнал тясната площадка пред пещерата, но въпреки че гоблините бяха нагласили дирижабъла възможно най-точно, високопланинските ветрове непрекъснато избутваха Ронин встрани от спасителния отвор. На три пъти се опита да достигне цепнатината и всеки път ветровете го повличаха настрани, а краката му оставаха да висят на стотици метри във въздуха.
Стана още по-зле, когато течението се усили и въздушният кораб също започна да се мести, отдалечавайки се от пещерата. Гласовете на двата гоблина се извисиха в неистов спор, въпреки че борещият се магьосник не можеше да различи отделните думи.
Трябваше да рискува и да скочи. При настоящите обстоятелства би било твърде рисковано да опита някоя магия. Можеше да разчита единствено на физическите си умения… което обикновено не беше първият му избор.
Въздушният кораб промени посоката си без предупреждение и го блъсна здраво в скалите. Това изкара въздуха на Ронин и той едва успя да се задържи. Ако не слезеше от стълбата веднага, следващият сблъсък можеше да се окаже достатъчен, за да го зашемети и да го събори в урвата.
След като си пое дъх, очуканият магьосник прецени разстоянието до цепнатината. Стълбата се клатеше напред-назад, заплашвайки отново да го блъсне здраво в скалите. Ронин изчака отново да се доближи до отвора и се хвърли напред. Приземи се върху тясната издатина с болезнено изпъшкване. Краката му се подхлъзнаха, а единият въобще не намери опора. Магьосникът задрапа напред и най-накрая успя да се закрепи. Когато се почувства в безопасност, Ронин се просна на скалния под, дишайки тежко. Отне му известно време да успокои дъха си.
Някъде над него Войд и Нълин явно бяха разбрали, че най-накрая са се отървали от нежелания си пътник. Въздушният кораб започна да се отдалечава, а въжената стълба продължаваше да се клати отдолу.
Ръката на Ронин внезапно се изстреля нагоре, а показалецът му сочеше право към отлитащия дирижабъл.
Той отвори уста да извика, осъзнавайки ясно какво предстои:
— Неее!
Същите думи, които неотдавна бе казал, за да създаде проблясващия пламък над ръката си, изскочиха и сега от устните му, но този път не ги произнасяше самият магьосник.
Поток от чист огън, по-голям отколкото ужасеният заклинател някога бе призовавал, се изстреля напред — право към въздушния кораб и нищо неподозиращите гоблини. Пламъци обгърнаха дирижабъла. Ронин чу писъци. Въздушният кораб избухна, когато се възпламениха запасите му от гориво. Докато изпепелените отломки падаха от небесата, ръката на Ронин се отпусна до тялото му.
Магьосникът си пое въздух и изръмжа:
— Не трябваше да го правиш!
„Вятърът ще попречи експлозията да бъде чута — отвърна студеният глас. — А парчетата ще паднат в една дълбока долина, където никой не ходи. Освен това гоблините често загиват по време на своите експерименти. Няма защо да се страхуваш, че ще бъдеш разкрит, приятелю“.