Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Самият Крас също не направи опит да се разкрие. Това бе Алекстраза — неговият живот, любовта му. Макар да беше неин съветник, тя все пак притежаваше мъдростта на един от Аспектите. Ако смяташе, че по-младото му „аз“ трябва да остане в неведение… кой бе той, че да спори?
— Впечатляваща история — измърмори Кориалстраз, а видът му говореше, че продължава да се възстановява. — Би ми било непосилно да го повярвам от всяка друга уста, освен твоята, кралице моя…
— Значи вярата ти в него намаля?
Очите на по-младия Кориалстраз срещнаха тези на по-стария. Дори да не се разпознаваше, сигурно чувстваше близкия дух.
— Не… не, вярата ми не е намаляла. Ако смяташ, че трябва да бъде отведен при другите… аз не мога да споря.
— Ще летиш ли тогава с мен?
— Но аз не съм един от Петимата… Аз съм просто… аз.
Кралицата на Живота се засмя леко — музикален звук, дори излизайки от дракон.
— И като такъв, си също толкова ценен, колкото всеки от нас.
Кориалстраз явно бе поласкан:
— Ако съм толкова силен, колкото се чувствам сега, с радост ще летя до теб и ще застана пред другите Аспекти.
— Благодаря ти… това е всичко, за което те моля.
Тя се наведе напред и за кратко опря муцуна в неговата.
Крас почувства странна ревност. Стоеше тук, наблюдавайки самия себе си как интимничи с Алекстраза, но го правеше отстрани. Искаше му се да може само за миг да смени мястото си с младия Кориалстраз, само за този конкретен момент да бъде отново самият себе си.
С последен, изпълнен с копнеж поглед мъжкарят се обърна и напусна залата. Когато краят на опашката му изчезна през прохода, на магьосника му се зави свят. Слабостта се завърна рязко и той залитна.
Щеше да се свлече, но изведнъж масивна люспеста опашка го обхвана нежно — Алекстраза го спаси от падане.
— Двете части се сляха в едно… поне за малко.
— Аз не… — Главата му се въртеше.
— Чувстваше се много по-добре в негово присъствие, нали?
— Д-Да.
— Иска ми се в този миг да бях Ноздорму. Той по-добре би разбрал това. Мисля… мисля, че в земното царство нито едно живо същество не може да съществува едновременно само със себе си. Доколкото разбирам ти и той черпите от един жизнен източник, тъй като сте едно. Когато сте далеч един от друг, сте намалени наполовина, но ако сте толкова близо, както преди малко, изтощението не е толкова силно. Помагате си взаимно.
Сгушен на сигурно място, Крас се възстанови достатъчно, за да обмисли думите й.
— Значи затова го помоли да дойде с нас…
— Историята ти трябва да бъде разказана и това ще стане по-добре, ако той е наблизо. А що се отнася до неизречения ти въпрос — защо не разкрих истината пред него — то е заради това, което може да ми се наложи да сторя, за да поправя нещата.
Тонът й стана мрачен, докато казваше последното, и така потвърди подозренията на Крас.
— Смяташ, че може да се стигне до момент, когато един от нас трябва да бъде премахнат от този период… дори това да значи смърт.
Левиатанът кимна с нежелание:
— Страхувам се, че да, любов моя.
— Приемам този избор. Знаех го от самото начало.
— Значи има само още едно нещо, което трябва да обсъдим, преди да се свържа с другите… и то е какво трябва да направим с другия, който дойде с теб.
Макар вътре в себе си да молеше Ронин да му прости, Крас не се поколеба в отговора си:
— Ако трябва да бъде сторено, той ще сподели съдбата ми. И той има близки, за които го е грижа. Би дал живота си за тях.
Кралицата на Живота кимна:
— Така, както повярвах на думите ти що се отнася до теб, така ще приема и мнението ти за него. Ако той приеме, също ще бъде премахнат. — Изражението на дракона се смекчи. — Знай, че това би ме натъжило завинаги.
— Не поемай върху себе си вината, кралице моя, сърце мое.
— Трябва да се свържа с останалите. За теб би било най-добре, ако ме изчакаш тук. На това място няма да се чувстваш чак толкоз изцеден.
— За мен е чест, кралице моя.
— Чест? Та ти си мой консорт. Не мога да направя по-малко.
С опашката си тя го насочи към частта от гнездото близо до потока. Крас се настани в една естествена вдлъбнатина, която пое ролята на широк стол.
Драконовата кралица се придвижи към изхода, а после спря и с намек за угризение добави: