Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че съм, скъпи ми съветнико. Винаги досега е имало, и винаги ще има само една Азшара.
Той кимна, останал без думи.
Кралицата се оттегли обратно към леглото си и се настани деликатно на ръба му.
— Ако няма нищо друго…
— Нищо… засега, кралице моя.
— При това положение предполагам, че имаш още работа за вършене.
Освободен по този начин, лорд Ксавиус се поклони ниско на повелителката си, а после отстъпи заднешком от покоите й. Не се оскърби ни най-малко от тона или поведението й, дори не се ядоса от пълния й контрол над ситуацията.
„Да отрежем Кладенеца от външна намеса…“
Можеше да бъде сторено. Ако не от Аристократите самостоятелно, то с мъдрите съвети на Хаккар със сигурност. Повелителят на хрътките щеше най-добре да знае как да го направят. Щом употребата на Кладенеца бъдеше ограничена само до тези в двореца, силата, която Аристократите теглеха, щеше да бъде много повече…
А фактът, че отрязването на магията за останалата част от народа им ще предизвика небивала катастрофа, беше дребен проблем.
— Той определено е един от нас… по някакъв начин мога да усетя това така, както усещам себе си.
Тези думи вероятно бяха най-голямата ирония, изговаряна в историята на Азерот, или поне на Крас така му се струваше в момента. В крайна сметка идваха от дракона Кориалстраз, най-новият консорт на Алекстраза.
А също така и по-младото „аз“ на Крас.
Кориалстраз не успяваше да разпознае сам себе си, поне не на съзнателно ниво. Но това, че Алекстраза не го беше предупредила за истинската идентичност на новодошлия, повдигаше много въпроси.
Друг въпрос, вероятно свързан с останалите, беше какво е породило сегашното състояние на дракона. Макар паметта му да страдаше от големи загуби, Крас се съмняваше, че може да забрави болест като тази, от която страдаше по-ранната му инкарнация. Кориалстраз изглеждаше много по-стар и крехък от истинската си възраст. По-древен дори от Тиран, който бе живял няколко века повече.
— Какво друго ще кажеш за него? — запита го Алекстраза.
Другият дракон примижа към Крас.
— Той е по-стар от мен… Всъщност много стар. — Кориалстраз наклони глава. — Нещо в очите му… в очите…
— Какво за тях?
Големият мъжкар се отдръпна.
— Прости ми! Главата ми е размътена! Не съм достоен да остана в присъствието ти, поне в момента. Би трябвало да се оттегля…
Но тя не желаеше да го пусне:
— Погледни го, приятелю мой. Отговори ми само на този въпрос: с малкото, което знаеш, би ли се доверил на думата му?
— Аз… да, моя Алекстраза, аз… бих.
Внезапно с Крас се случи нещо странно. Докато драконите говореха за него, той започна да се чувства по-силен, отколкото се беше чувствал изобщо от идването си в миналото насам. Не колкото би трябвало, но много по-близо до нормалното.
И не беше само той. Забеляза, че макар да го отричаше, по-младото му „аз“ също изглеждаше по-добре. Цветът се върна по люспите му и Кориалстраз започна да се движи с по-голяма лекота отпреди. Думите му вече не излизаха с хриптене.
Алекстраза кимна в отговор на думите на консорта си и каза:
— Това исках да чуя. За мен е от огромно значение, че чувстваш това.
— Има ли още нещо, което желаеш от мен? Силите ми се възстановяват; това, че съм тук, че мога да съм ти от полза, явно ме ободрява.
Усмивката, която Крас така добре познаваше, се появи на гущеровите устни на драконовата кралица.
— Както винаги поетичен, обични ми Кориалстраз! Да… Искам много повече от теб. Знам, че ще бъде трудно, но искам да присъстваш, когато го заведа при останалите Аспекти.
С това тя успя да втрещи и двете версии на Крас. По-младата инкарнация заговори първа, изразявайки изненадата и на двамата:
— Ще пожелаеш събиране на Петимата? Заради него? Но защо?
— Защото има история, която те трябва да чуят. Ще ти я разкажа сега… а ти можеш да преосмислиш отговора си на това дали му вярваш.
Значи по-младото му аз най-накрая щеше да научи истината. Крас се подготви за шока на дракона.
Но както той бе изненадал Ронин, разказвайки история, която скриваше много от истината, така и драконовата кралица си спести някои подробности. Спомена аномалията и всичко останало, което Крас бе разказал на наблюдателя, но не разкри самоличността на магьосника. За консорта на Алекстраза той щеше да бъде просто още един от червеното ято, чийто ум е бил разкъсан от могъщите сили, които са го нападнали.